Едно, две, три…

Настоящата идея прескочи от безкрайното информационно поле  в съзнанието ми  твърде неочаквано. Поразходи се известно време, после подремна, а сега бодро потърква очи.

Седемдесет и две думи са предостатъчни за написването на какво ли не. Щом преминах психологическата бариера на първия пост, тук ще се появяват разнородни съчетания от слова. Повече смислени, отколкото обратното, надявам се.

Думите ми вече попривършват, затова ще кажа само „Добре дошли“.

…седемдесет и две.