Понеделник сутрин видях да блестиш
сред сивото неспокойствие на тълпата.
Във вторник се случи да ме дариш
с искра по-ярка от всичко познато.
Сряда премина в творческа страст,
построена от разговори без думи.
В четвъртък ме представи във вас
и вдигахме наздравици шумни.
От петък заедно с мен заживя
заради бъдеще повече от прекрасно.
В събота падна непрогледна мъгла,
а свободата ни се усети натясно.
В неделя се втурнахме навътре и вън
и черна пропаст между нас зина.
През нощта бе тихо, тихо като сън,
но сънят отдавна беше отминал.