Миг от вечността

По традиция* на рождения ми ден обичам не само да получавам, но и да отправям поздрави. Наскоро станах на 30 и се готвех да напиша грандиозен текст, с който да отбележа повода и да ви пожелая разни неща.

Исках да започна с истории на хора, които на юбилеите си са вършели откачени неща. Историите щяха да прелеят плавно в момента, когато ми дойде идея да направя боса обиколка на Витоша и да финиширам на рождения ден. Щях да разкажа за първите ми тренировки, когато 5 извървяни километра бяха голямата работа и за болезненото откритие, че без туристически щеки на по-дълги разстояния ме очаква истински крах. В описанието на подготовката щях да включа и дилемата дали на прехода да спя в хамак, дали само по спален чувал или все пак да взема палатка. Специално място щях да отделя на рисковете и предпазването от набождания, охлузвания, натъртвания, изгаряния, ухапвания, ужилвания и още куп изненади, завършващи на „-ния“. Нямаше да пропусна и съветите на мой познат да не се захващам, защото в неговите разбирания ходенето бос се случва единствено на 300-годишна английска морава. После щеше да дойде големият ден, когато разтъпквах стъпала до чешмата в Бояна и реших да им правя снимки върху повърхностите, по които ще мина. Щяха да последват жената, която ми каза „поздравления“ малко преди Тихия кът; невръстният призрак, който плашеше минувачите за Владая, докато родителите му печаха кюфтета; покритата с борови иглички пътека до Кладница – сцена на най-красивия залез на Витоша; и жадните сърни в сутрешната мараня на язовир Студена. После щяха да дойдат изреченията за безкрайния, грапав и изпепеляващ асфалт към Чуйпетлово, който ме принуди с неохота да си обуя сандалите; за отчаянието, разочарованието и „майната му, ще ходя както дойде“ при спускането към Ярлово; и за притихналата в сумрака гора преди Ярема, където се спотайваха въображаеми зверове. Напрежението щеше да се покачва с вкочанените от росата стъпала на последната сутрин; с пробождащата болка в цялото тяло на всяка крачка след Железница; с окончателното обуване на два горящи желирани крайника някъде преди Бистрица; и да достигне апогея си с емоционалния вакуум обратно до Бояна, когато инстинктът за оцеляване беше единствената реалност.

Смятах да напиша всичко това с подбрани думи, щедри параграфи и вдъхновяващ финал, но по пътя за вкъщи осъзнах, че не е нужно. Обиколката на Витоша беше просто един миг, чиято най-голяма стойност се съдържа именно в случването му. Докато се унасях в леглото с чистите си крака, една мисъл ми се притече на помощ, за да оформи пожеланието ми към вас и традицията да не остане капо.

Ето я и нея с огромна благодарност:

Животът е миг от вечността. Желая ви да изпълните мига с вечност.


*Традицията досега:

2015 г. История за малките неща

2014 г. 1000 километра след оправданията

2013 г. в2про7и

2012 г. Фишът, актът, благодарността

Реклами

в2про7и

Би ли се гордял със човека
пред неволите свеждащ глава,
онзи, без цел и пътека,
но с копнеж за милостива съдба?

Би ли го уважавал, когато
без свян си приписва заслуги,
а нагази ли в лепкаво блато
се жалва, че виновни са други?

Би ли му вярвал като се случи
от сърце да обещава лъжи,
би ли го обичал щом научиш,
че човекът, всъщност, си ти?

………………………

На миналогодишния ми рожден ден реших да се размърдам от традиционната позиция на приемане на поздрави и започна активно да отправям такива. Горните редове не са типичното пожелание, а по-скоро тема за размисъл, семе, от което да покълне нещо полезно за вас.

Това би ми донесло само радост.

Нищо устойчиво не идва наготово. Бъдете търпеливи, изпълнени с разбиране и любопитни, защото за тези, които не задават въпроси, отговорът винаги ще е „не“.

Прости ми

Прости ми,…

…загдето преди много години аз отвърнах на невинната ти провокация с думи, за чиито смисъл нямах ни най-малка представа.

…че след като си отиде тъй без време, аз се страхувах като ме навестяваш в сънищата ми.

…за това, че когато почувствах несъстоятелността на твоя авторитет, аз започнах да виждам повече, отколкото би сметнал за необходимо.

…че не забравих неизпълненото ти обещание към мен. Дори когато слънцето преустанови обречените си опити да го забележиш, дори когато мракът те прие като стар приятел, аз още помнех.

…че подгизнал от бурите на ежедневието, забравям да напоявам безвъзвратно изсъхващите корени.

…че изисквам от теб да не се взираш в отминалите ми образи и да спреш да цитираш примери от отдавна затворени страници на книги, затрупани под слоеве прах.

…че заради обречени да загинат идеали, които реалността не разбира и отхвърля все повече, аз не покрих твоите очаквания.

…че в стремежа да направя две крачки, не една, аз провалих цялото пътешествие.

…че позволих на чуждите настроения и думи да формират недостойното ми отношение към теб.

…че зад маската на приветливостта, аз кътам осъзнаването за твоята неумелост и низки страсти.

…че не искам да съм теб.

Прости ми.

Аз вече си простих.

Как да получим Чепеларе?

Синтезирането на Чепеларе е въпрос, по който могат да бъдат изложени няколко хипотези:

Първа. Взимаме Добринище. Изрязваме наситения със завои път между града и ски зоната. Разширяване капацитета на лифта. Увеличаваме скоростта му значително, за да избегнем рисковете от замръзване. Добавяме още няколко писти с цел катализиране на широкоспектърен интерес.

Втора. Взимаме Банско (при определени условия може да се заменени с Боровец). Премахваме преобладаващата хотелска утайка. Значително намаляваме количеството местни и международни свободни електрони. Сваляме валентността на цените. Оставяме само един лифт. Правим специална  селекция от писти.

Трета. Взимаме Витоша. Изчистваме повечето софийски квартали, за да съкратим времето на реакцията. Подменяме суровините с такива от настоящия век, за да увеличим нейната ефективност. Стискаме палци сезонът и достъпът до планината  да не бъдат възпрепятствани поради печалбарски претенции, прикрити зад крайно теоретични обещания.

Всички тези предположения са недоказуеми на практика. Следователно не могат да бъдат приети за меродавни. Няма как да получим Чепеларе, освен ако не е по доказания начин – по оригиналната формула. Както всички наистина уникални неща, тя е неповторима.

В това се убедих и аз, при това само за два дни. През първия валяха снежни парцали, които стелеха масло по пистите и пудра извън тях. През втория небето беше кристално чиста синя преливкa, от която слънцето се усмихваше щедро. Идеалните предварителни условия!

Личната ми препоръка е да отидете в Чепеларе и да започнете пространните си изследвания. Магнетизмът му е така силен, че веднага ще се почувствате неустоимо привлечени.

21 години без Фреди

На днешния ден, преди 21 години, Светът се раздели с човека, изпълнителя, текстописеца, инструменталиста Фреди Меркюри.

Тогава съм бил на 5 години и това име, както и музиката, свързана с него, не са ми били особено понятни. Но има нещо, което си спомням с безспорна яснота. Моментът, в който обявиха кончината му (мисля, че беше по Канал 1 и на фона на кадри от легендарното му изпълнение с Монсерат Кабайе в Барселона от 1988 г.), беше един от първите, в които осъзнато почувствах необяснима тъга.

Днес не е денят, в който да си спомним за Фреди, защото той никога не е забравян и никога няма да бъде забравен. Нека за пореден път му благодарим за прекрасната музика, която е оставил след себе си като солов изпълнител и като член на една от най-великите и неостаряващи групи изобщо.

Той би бил щастлив да научи, че въпреки тъмнината, която се опитва да ни обгърне, ние не спираме да отстояваме правото си да се чувстваме добре.

Междувременно пред The Mall

Четиридесет и пет секундното клипче, което заснех във вторник привечер, е темата на днешната бърза публикация. Гледайки го, ще установите, че е достатъчно красноречиво по само сeбе си и специализиран анализ не е нужен. Визирам единствено факта, че го заснех пред централния вход на най-големия търговски център (към днешна дата) в страната, който, цитирам написаното в официалния му сайт, е едно неподражаемо съчетание от световноизвестни марки, услуги, места за почивка и забавление.

Versus

– А ти?

– Аз почувствах как анимационното дяволче, което по традиция стои тук – той потупа дясното си рамо – взе една малка бухалка и изпърха до съседното рамо. С широка усмивка, без да промълви и дума, се извъртя като професионален бейзбол играч и с възходящ удар превърна лицето на анимационното ангелче, което ми шептеше нещо, в сладко от червени боровинки. После се зарея пред мен, прокашля се и ме привика с показалец…

Някъде, някога

[3×72] Скритият смисъл

Факсовете, факсовете.
Никога не спират.
Факсовете, факсовете.
Вечно ме намират.
Факсовете, факсовете.
Не ми дават мира.

Откъс от „Неизпятата песен на щастливите луди

Беше ми, едно такова, нек’во ник’во. Бях напълно празен. Малко много ми се насъбра и леко ми стана тежко. Трябваше по-хлабаво да се стегна и да започна да спирам с това темпо. Да бързам бавно, защото твърде много време бях стоял седнал на меко. Първо да тръгна да ходя, после – да вървя да тичам и чак тогава – да бягам да летя. Да, ама не. Безкрайно не ми дремеше за пределното недоспиване. Или просто приемах нещата твърде сложно? Не съм убеден със сигурност. Но знам, че дълго се държах изкъсо и горе-долу по средата на декември, в един студен ден, прегрях и ми стана ясно, че в мен се стъмва. Невероятното стана възможно. Направо не осъзнавах как съм бил стъпил накриво. Мисълта ми прекъсваше непрекъснато. Усетих, че се чувствам изтощен. Време беше да спра да продължавам с този неправилен ритъм. Годините минаха и заминаха. Черното избледня. Ненастроението ми се разстрои. Сметнах, че е нужно да чета много и че трябва да гледам да видя още повече. Защото накъде тук или другаде надалеч, скритият смисъл очаква да бъде намерен. Като нищо ще изскочи нещо. Нека не забравяме да помним това. Сега и винаги. Струва ми се безценно.

Истинска

Душа и интелект.

Оставаше само по тях. С лекота разкъсваше обвивките на ежедневието и захвърляше всичко настрана. Поглеждаше ме с очи, които казваха всичко. Приближаваше същността си до моята. Докосваше ме с искреност. Галеше ме с откритост. Отъркваше се в мен с топлината на директността си. Стимулираше ме с немислени думи. Усмихваше се. Шептеше. Говореше ми. Крещеше. Обливаше ме със себе си. Караше ме да блестя, докато те обливах с мен.

Не знаех и не зная какво е любов.
Но те обичам.
Защото си истинска.

Така е достатъчно.

[2×72] Тя ще ВИЕ от наслада!!!

Преди броени дни реших да отворя спам папката на електронната ми поща и попаднах на много…специфични неща.

За около 1 година бях получил около 70 имейла, отбелязани като спам. Един-два от тях предлагаха решения за сваляне на излишно тегло. Двайсетина обещаваха тлъсти отстъпки (вариращи в диапазона 60-88 %), повечето от които за продукти на Pfizer. Не можах да установя за кои техни медикаменти ставаше въпрос, но подозирам, че основнана част от имейлите беше за Viagra. Останалите около 50 мейла, хм, в съвсем прав текст и по доста разнообразни начини, третираха една, меко казано, деликатна тема.

Осмелих се да събера някои от заглавията и текстовете им тук.

Предварително се извинявам на всички, които няма да са склонни да възприемат следващите редове откъм хумористичната им страна и с погнусени/възмутени визиономии ще натиснат червения хикс в горния ляв/десен ъгъл.

На всички останали пожелавам дълготрайно задържане на предизвиканото забавление.