Когато думите са излишни

Pink Floyd - Marooned

Когато музиката говори на езика на сърцето, думите са излишни.

Реклами

Музиката. Завинаги.

FSB in Plovdiv

Музиката заема съществено място в живота ми. Вкъщи, навън или в офиса; като фон или напълно под нейните вълни; за релаксиране, концентрация, изцеждане на неприятни емоции или подхранване на хубави – слушам я често и в повечето случаи – по много.

Въпреки горните факти, едва шепа са публикациите ми, посветени изцяло на конкретна композиция, група или изпълнител. Преобладаващият процент от тях са от времето, когато налагах ограничения върху раждаемостта на думите. Последно писах за Freddy Mercury, но от тогава мина повече от година. Въпреки това в блога музиката играе важна поддържаща роля. Без нея „филмите“, в които участва, ще са ми постни и незавършени. Тук няма музикална творба, попаднала просто ей така. Защото всяко парче е парче.

Поводът за горните редове е една група, която открих преди 2-3 месеца – The Living End. Бандата е от Австралия и е създадена в годината, която до ден днешен помним като най-значимата за българския футбол. За почти две десетилетия момчетата имат 4 EP-та, 6 студийни албума, 4 лайфа, две дузини сингли. Не разчитат само на стар материал и сравнително често изкарват нови неща. На тях попаднах адски…неслучайно. В края на септември бяхме на тиймбилдинг. Когато се прибрах от него, видях, че колега беше качил във facebook една панорамна снимка, която направи докато чакахме превоза за София. Надписът над нея „This is the end…my only friend“ моментално ме провокира да му напиша нещо както позитивно – че „краят е едно начало“, така и в унисон с музикалния цитат.

Понеже не ми идваше нищо повече от анорексични идеи, използвах ключовите думички в youtube и първото, което изскочи, беше песен на непознатото ми до тогава австралийско трио. Минута след като я пуснах вече знаех, че няма нужда да търся повече.

Този пост трябваше да свършва до песента и да излезе на бял свят в първите дни на октомври. Не му провървя. Седмиците се заизплъзваха като змиорки. Ноември се отличи с непостоянството си. Декември връхлетя като студено течение, за да смрази всички мисли, освен тези за отпуска, празници и пресен сняг. И ненадейно, докато отпиваме от благото дядово вино и/или боцкаме поредната сочна пържолка, Нова година захлопа на вратата.

(– Кой лопа? – Свой лопа.)

Или казано по друг начин – дойде времето, нарочено като най-подходящо за равносметки. Признавам си, че тази мода никога не съм я разбирал, затова вместо размисли за живота, които смятам, че трябва да бъдат по-често от веднъж в годината, реших да си припомня каква беше музиката за мен през изминалите 12 месеца.

Ето моята „равносметка“:

  • Покрай протестите преоткрих Rage Against the Machine (албумите от 1992-1999, а Wake up нахлуваше по десетки пъти на ден);
  • За втори път отидох на Spirit of Burgas (заради мястото и духа, въпреки че фестивалът направи много голяма крачка назад тази година. Стискам му палци да се изправи на крака);
  • Най-после усетих магията на „Стената“ (вечен албум, неповторимо шоу, звук на космическо ниво…Съжалявам всички, които развяваха телефони и апарати, вместо да се отдадат напълно на неописуемата атмосфера);
  • Попътувах, за да видя и FSB (Пловдив, Античен театър, свежи хора, студена бира, „Пак ще се прегърнем“, десетки други класики);
  • Видях и чух на живо Енио Мориконе (едни от най-известните му композиции, заедно с лични ми фаворит The Ecstasy of Gold, която дори изпълни два пъти);
  • Протърках от слушане саундтрака на „Плажът“ (брилянтен, култов, уникален, безвременен, освобождаващ…);
  • Припомних си или открих сума изпълнителни и групи, сред които Porcupine Тree, Myrath, Beyong the Bridge, Headspace, Ramones, Serj Tankian, Daft Punk, Faithless, Avenged Sevelfold, Selah Sue, Iron Maiden, Tides from Nebula, Leftfield, Lynyrd Snynyrd, Sodom, Dream Theater…

Като гледам списъка, който със сигурност не е пълен, осъзнавам, че през изминалата година музиката беше страхотна. А тя, както написах в първото изречение, заема важно място в живота ми. Пожелавам си и догодина все така да бъде.

Сега се събудете…

…и отворете живота си за музиката.

Завинаги.

21 години без Фреди

На днешния ден, преди 21 години, Светът се раздели с човека, изпълнителя, текстописеца, инструменталиста Фреди Меркюри.

Тогава съм бил на 5 години и това име, както и музиката, свързана с него, не са ми били особено понятни. Но има нещо, което си спомням с безспорна яснота. Моментът, в който обявиха кончината му (мисля, че беше по Канал 1 и на фона на кадри от легендарното му изпълнение с Монсерат Кабайе в Барселона от 1988 г.), беше един от първите, в които осъзнато почувствах необяснима тъга.

Днес не е денят, в който да си спомним за Фреди, защото той никога не е забравян и никога няма да бъде забравен. Нека за пореден път му благодарим за прекрасната музика, която е оставил след себе си като солов изпълнител и като член на една от най-великите и неостаряващи групи изобщо.

Той би бил щастлив да научи, че въпреки тъмнината, която се опитва да ни обгърне, ние не спираме да отстояваме правото си да се чувстваме добре.

AXL Rocks

Съгласно „Езоповските броженци към асоциацията за хапливи третирания на идиотщини” (съкр. ЕБАХТИ), скоро всички спекулации относно кончината на легендарния Кърт Кобейн ще бъдат разбити на пух и (бял) прах. Защото, точно 18 години, 3 месеца и 3 дни след смъртта си, той се качи на сцената на „Българска армия”, за да бъде AXL Rose. Доказателството:

По някое време милиардерът Ричард Брансън също ще се превъплъти в AXL:

В общи линии, цялата работа smells like estranged virgin…

The 4th’s coming forth

Беше краят на декември 2008.

По VH1 зазвуча непозната песен. Маршови барабани и трупащ  се китарен заряд бяха последвани от енергичен мъжки вокал, за да препуснат заедно със страхотно темпо. Devour ме погълна моментално и скоро Shinedown се бетонираха като една от любимите ми групи.

На 27 март излиза четвъртият им студиен албум, с който се надявам да продължат традицията да създават разнообразни песни със силно и въздействащо послание.

Първите два сингъла от Amaryllis:

Rock It

„…като й казах, че ще пия, тя напълни чашката, сложи си я между циците, тръсна сол по шията, захапа лимончето и ме погледна.”

Да, в Rock It, текилата се предлага и така, но барът ме изкефи не заради този ритуал, а защото е направен с много усет и желание. Просторен е, цените са доста прилични, музиката е приятно разнообразна, има джаги и дартс.

Онази вечер Rock’n’Rolla умря в сърцето ми.

Born to Warm

Температурите така се катурнаха в последно време, че всяха всенароден ужас от евентуален криогенен апокалипсис. В този мозъчен ледников период, едно събитие, което един ден ще заеме почетно място в историята на музиката, беше леко пренебрегнато по ширините ни.

На 31 януари излезе новият албум на мацката, притежаваща толкова съблазнителен слухофлиртуващ невинно-мръснишки глас, че е в състояние да сгрее меломанската душа дори и при минус 29 градуса.

Lana стреля все по-високо. И все по-навътре.

Female singers rule

Гласът й ме откъсваше от пасивното слушане на въртяни до откат радио хитове, но умело се изплъзваше от няколкото опита да бъде идентифициран.  Играта на котка и мишка приключи днес със следния резултат:

Тя характеризира себе си като „gangsta Nancy Sinatra” – определение, което ме провокира да се запозная както с нейното  творчество, така и с песните на дъщерята на великия Франк Синатра.

А след това дойдоха Джанис Джоплин, Jefferson Airplane, Адел…

Позитивен провал на очаквания

Dream Theater е една от моите марки на любовта.

През август излезе пилотният сингъл от бъдещия им албум и нещо в него не беше наред. Момчетата имаха кофти период – напусна ги дългогодишният им барабанист, а и поддържането на ниво в прогресив метъла, след десет издадени албума, не е лесна работа.

За щастие, на 13.09, слушалките ми поднесоха не сладникава боза, а убедителен триумф на групата, чрез която открих чара на (поне) десетминутните песни.

November Rain’t

Чакам да завали дъжд от половин месец, за да споделя с вас песента, която преди четири

години, в една не толкова студена, но дъждовна ноемврийска вечер, разкри истинската

си красота. Небето не откликва на моето желание, а ноември изтича. Предлагам

да действаме по следния начин:

Стъпка 1 – Вечер. Спокойно място. Загасете лампата

Стъпка 2 –  Дъжд винаги ще намерите тук

Стъпка 3 – Winamp. Repeat „On“.

Стъпка 4 – Отпуснете се

Стъпка 5 – Play

When I look

into your

eyes