Ти си мое отражение мое си ти

Ти си мое отражение.
Мое изящно
и блестящо отражение.
Вдигна ли поглед,
вече си там
и ме чакаш.
Знаеш посоката,
в която ще се обърна,
и не ме гледаш,
ако притворя очи.
Усмихваш се с мен,
а като се замисля,
сбърчваш вежди
в знак на разбиране.

Ти си мое отражение.
Мое разкривено
и обезцветено отражение.
Вечно си някъде там
и преценяващо дебнеш
всеки мой жест.
Хитро предугаждаш
накъде ще се извърна
и все с мен затваряш очи,
само и само, за да ме няма.
Усмихваш ми се с гримаса,
а потъна ли в мисли,
ме назидаваш
с мрачно мълчание.

Ти си мое отражение
и не съществуваш без мен,
но аз ли съм това,
което виждам в тебе?

Advertisements

Навсякъде, където те няма

В извивките на момичето,
тичащо в парка,
в парфюма на дамата
от първия ред,
в смеха на възрастната жена
пред павилион за бонбони
виждам частици от теб.
Виждам те в черти,
във форми,
дори в ръбове,
както и навсякъде другаде.
Навсякъде, където те няма.

Зарана

Нуждаех се някой да ме обича
и, когато те срещнах,
се заобичах.

Индукция

Обичам да ме притискаш със страст,
от която телата ни да омекват,

обичам да шепнеш с тих глас,
а звуците като тътен да екнат,

обичам парчето ти лед
да ни изгаря бавно на клада,

обичам как с пръстите пет
казваш повече от думи хиляда,

обичам да ме водиш към върха
и в дълбините безметежно да се снишаваме

обичам и да ми спираш дъха,

но не да се задушаваме.

Сложни думи

Служим си със сложни думи
и градим стени
от тромави фрази,
за да се предпазим
от простата истина,
която кънти
с оглушителен звук:

Не сме един
за друг.

Абракадабра

Тя обичаше вълшебствата,
които чезнеха от нашия свят:
дребен жест, подарък без повод, цитат,
затова я помолих да си покрие очите,
да се завърти на крак три пъти
и като стъпи, да протегне ръка.
Тя се оттласна и се засмя,
замая се доста, но устоя,
после ме потърси с длан
и вече не бях там.

Гонка

Избягай в гората,
крий се няколко дни,
и като чуеш, че идвам,
тичай колкото можеш,
но никога твърде далеч
или прекалено наблизо –
нужно е само да виждам
гърба ти и посоката,
в която отиваш.
Когато силите ти
стигнат предела,
спри с туптящо сърце,
обърни се към мен,
и ме остави
да сваля пръст от спусъка.

Вечеря за двама

Нощ,
дъжд,
улична лампа,
устни две –

събери всичко,
разбъркай
и ще получиш клише.

Ако се справиш добре,
ще е вкусно,
но един съвет:
не смесвай
мокри със сухи устни.

Не ти отива

Не ти отива да си сива,
да се свиваш, скриваш
и изстиваш,
но е истина, че от всичко
е най-малко привично
да си отиваш.

Мило мое

Мило мое, къде си сега?

Дали си някъде в парка
и някой нежно докосва
твоята малка ръка,
която за първи път не отдръпваш?
Покорявате ли страшен връх
или танцувате до първи лъчи
без да си поемете дъх
и без да разплетете очи?
Разреваваш ли се от смях
от поредната му умна шега
или сте легнали в тревата
и радостно броите
колко точно ще паднат
тази нощ от звездите?

Чака ли пред теб скъпарско гурме?
Или тренирате вкуса си
по ъглите на далечни светове?
Пестиш ли си хапките?
Щедра ли си в обноските?
Продължаваш ли да държиш
да е всичко перфектно за гостите?
Плаща ли ти сметката?
Още ли не приемаш това?
Или човек се променя в името на…
Как казваше на нещото,
което още не мога да изрека?

Прегръщате ли се шумно
в някоя пътна отбивка,
в спа хотел в планината,
или на кораб на другия край на Земята?
Трептят ли около вас пламъци на свещи,
лежат ли по пода дрехи и вещи,
започнаха ли устните му те галят,
за да те затоплят и разпалят,
преплитат ли се в косите ти гъсти
белите му зъби и силните пръсти,
отърква в теб перфектно тяло
от всички известни и неизвести страни?
Кара ли те да забравяш думата „спри“?

Мило мое, къде си сега?

Защото аз съм тук – седя
до прозореца с чаша хладно кафе
и гледам празното канапе,
където всичкото
мило и мое
някога
бе.