Резонанс

Честотите ни съвпадаха рядко.
Всъщност само веднъж.
И закратко.

Advertisements

Само това

Понякога значеше „не искам да ставам“,
друг път – „оставам за днес“,
както и „скоро се връщам“,
а също „прегръщам те в шест“…

Преди беше сложно –
във всяко изречение
имаше много възможни
значения.

Беше сложно, а сега
„тръгвам си
значи само
това.

Ти си мое отражение мое си ти

Ти си мое отражение.
Мое изящно
и блестящо отражение.
Вдигна ли поглед,
вече си там
и ме чакаш.
Знаеш посоката,
в която ще се обърна,
и не ме гледаш,
ако притворя очи.
Усмихваш се с мен,
а като се замисля,
сбърчваш вежди
в знак на разбиране.

Ти си мое отражение.
Мое разкривено
и обезцветено отражение.
Вечно си някъде там
и преценяващо дебнеш
всеки мой жест.
Хитро предугаждаш
накъде ще се извърна
и все с мен затваряш очи,
само и само, за да ме няма.
Усмихваш ми се с гримаса,
а потъна ли в мисли,
ме назидаваш
с мрачно мълчание.

Ти си мое отражение
и не съществуваш без мен,
но аз ли съм това,
което виждам в тебе?

Навсякъде, където те няма

В извивките на момичето,
тичащо в парка,
в парфюма на дамата
от първия ред,
в смеха на възрастната жена
пред павилион за бонбони
виждам частици от теб.
Виждам те в черти,
във форми,
дори в ръбове,
както и навсякъде другаде.
Навсякъде, където те няма.

Зарана

Нуждаех се някой да ме обича
и, когато те срещнах,
се заобичах.

Индукция

Обичам да ме притискаш със страст,
от която телата ни да омекват,

обичам да шепнеш с тих глас,
а звуците като тътен да екнат,

обичам парчето ти лед
да ни изгаря бавно на клада,

обичам как с пръстите пет
казваш повече от думи хиляда,

обичам да ме водиш към върха
и в дълбините безметежно да се снишаваме

обичам и да ми спираш дъха,

но не да се задушаваме.

Сложни думи

Служим си със сложни думи
и градим стени
от тромави фрази,
за да се предпазим
от простата истина,
която кънти
с оглушителен звук:

Не сме един
за друг.

Абракадабра

Тя обичаше вълшебствата,
които чезнеха от нашия свят:
дребен жест, подарък без повод, цитат,
затова я помолих да си покрие очите,
да се завърти на крак три пъти
и като стъпи, да протегне ръка.
Тя се оттласна и се засмя,
замая се доста, но устоя,
после ме потърси с длан
и вече не бях там.

Гонка

Избягай в гората,
крий се няколко дни,
и като чуеш, че идвам,
тичай колкото можеш,
но никога твърде далеч
или прекалено наблизо –
нужно е само да виждам
гърба ти и посоката,
в която отиваш.
Когато силите ти
стигнат предела,
спри с туптящо сърце,
обърни се към мен,
и ме остави
да сваля пръст от спусъка.

Вечеря за двама

Нощ,
дъжд,
улична лампа,
устни две –

събери всичко,
разбъркай
и ще получиш клише.

Ако се справиш добре,
ще е вкусно,
но един съвет:
не смесвай
мокри със сухи устни.