Не ти отива

Не ти отива да си сива,
да се свиваш, скриваш
и изстиваш,
но е истина, че от всичко
е най-малко привично
да си отиваш.

Реклами

Мило мое

Мило мое, къде си сега?

Дали си някъде в парка
и някой нежно докосва
твоята малка ръка,
която за първи път не отдръпваш?
Покорявате ли страшен връх
или танцувате до първи лъчи
без да си поемете дъх
и без да разплетете очи?
Разреваваш ли се от смях
от поредната му умна шега
или сте легнали в тревата
и радостно броите
колко точно ще паднат
тази нощ от звездите?

Чака ли пред теб скъпарско гурме?
Или тренирате вкуса си
по ъглите на далечни светове?
Пестиш ли си хапките?
Щедра ли си в обноските?
Продължаваш ли да държиш
да е всичко перфектно за гостите?
Плаща ли ти сметката?
Още ли не приемаш това?
Или човек се променя в името на…
Как казваше на нещото,
което още не мога да изрека?

Прегръщате ли се шумно
в някоя пътна отбивка,
в спа хотел в планината,
или на кораб на другия край на Земята?
Трептят ли около вас пламъци на свещи,
лежат ли по пода дрехи и вещи,
започнаха ли устните му те галят,
за да те затоплят и разпалят,
преплитат ли се в косите ти гъсти
белите му зъби и силните пръсти,
отърква в теб перфектно тяло
от всички известни и неизвести страни?
Кара ли те да забравяш думата „спри“?

Мило мое, къде си сега?

Защото аз съм тук – седя
до прозореца с чаша хладно кафе
и гледам празното канапе,
където всичкото
мило и мое
някога
бе.

Преди и сега

„Работи за пари.
С парите живей.“

Какъв ти живот –
само работа.

Неизвестни

Как да зачеркнеш човек,
с когото толкова дълго
си делял и умножавал
своето време?
Защо боли, дори когато
си уверен в правотата
на откритото от теб
решение?
И каква е вероятността
някой грешен знак
да е обърнал всички
изчисления?

Неизвестните между нас
продължават да са много,
за разлика от точките
на пресичане.

Не бързам

Не бързам – каза той,
аз също – каза тя,
и повече не я видя.
Тя
не бързаше, защото
имаше всеки и каквото
пожелае.
А той
просто искаше някой,
с когото да бъде
до края.

Тихо като сън

Понеделник сутрин видях да блестиш
сред сивото неспокойствие на тълпата.
Във вторник се случи да ме дариш
с искра по-ярка от всичко познато.
Сряда премина в творческа страст,
построена от разговори без думи.
В четвъртък ме представи във вас
и вдигахме наздравици шумни.
От петък заедно с мен заживя
заради бъдеще повече от прекрасно.
В събота падна непрогледна мъгла,
а свободата ни се усети натясно.
В неделя се втурнахме навътре и вън
и черна пропаст между нас зина.
През нощта бе тихо, тихо като сън,
но сънят отдавна беше отминал.

Strangers

Strangers become friends.
Friends become lovers.
Lovers unfriend.
And become
strangers
again.

Кръст-о-път

Embed from Getty Images

Адът е зад тази пресечка,
раят също там стои,
а помежду им – тясна пътечка,
където застанал си ти.

Съвземи се човече, стана време
най-после да решиш –
да бъдеш в помощ, да си бреме,
или някак си да продължиш.

А може и да спреш намясто,
отказвайки да бъдеш друг
някъде направо, вляво или дясно,
и просто да останеш тук.

в2про7и

Би ли се гордял със човека
пред неволите свеждащ глава,
онзи, без цел и пътека,
но с копнеж за милостива съдба?

Би ли го уважавал, когато
без свян си приписва заслуги,
а нагази ли в лепкаво блато
се жалва, че виновни са други?

Би ли му вярвал като се случи
от сърце да обещава лъжи,
би ли го обичал щом научиш,
че човекът, всъщност, си ти?

………………………

На миналогодишния ми рожден ден реших да се размърдам от традиционната позиция на приемане на поздрави и започна активно да отправям такива. Горните редове не са типичното пожелание, а по-скоро тема за размисъл, семе, от което да покълне нещо полезно за вас.

Това би ми донесло само радост.

Нищо устойчиво не идва наготово. Бъдете търпеливи, изпълнени с разбиране и любопитни, защото за тези, които не задават въпроси, отговорът винаги ще е „не“.

Четиристепенно меню пустота

Нека кулинарното пътешествие по случай публикация № 100 започне сега.

Едно. За начало – трудносмилаема салата от безкрайно повтаряни мисловни и поведенчески модели, овкусена с едро нарязани закостенели идеи и сосове от тъмнина, хлад и объркване.

Две. Гвоздеят в менюто е филе от дългогодишни и скорошни впечатления, гарнирано с осъзнатост, сготвена на пара, и зелени стръкове безпристрастност, търпение и желание за взаимност:

Стени от мрак, стъкло и гранит.
Отпред души със същност чиста.
С дар от разум политат за миг.
И се пръсват в тъмни мъниста.

Някой там на нещо се смее.
Друг крещи от болки ужасни.
Трети търпи. Онзи злобее.
Виждаш ги с очи безучастни.

Виждаш паразити на почит.
Добри дела, омацани с кал.
Извечните грешки в нов прочит.
Съдби, белязани от печал.

Виждаш глад за притежание.
Немощ със свита от пороци.
Форми без грам съдържание.
Честни лица с люти отоци.

Виждаш танц на страсти безцветни.
Ярки стремежи, стрити на прах.
Купчини с лъжи безответни.
Нужди, задоволени със страх.

Виждаш, но сляп избра да вървиш.
Сляп, глух и тих през сивотата.
Търсещ някой, за да споделиш.
Пътя, блянове, пустотата.

Три. Следва чаша със замайваща напитка, която да преведе нагнетените с нови усещания тяло и ум през лепкавия мрак от разочарования, безразличие и изтощение до отрезвяващото прозрение за състоянието, в което човек може да преодолее всичко, дори себе си.

Четири. Десертът е крем от щастие без оцветители, подобрители и консерванти; пречистено от очаквания и предразсъдъци; извиращо без център и причина; щедро, всепроникващо и обновяващо.

Различни са вкусовете на пустотата и всеки един от тях си има цена.