Тихо като сън

Понеделник сутрин видях да блестиш
сред сивото неспокойствие на тълпата.
Във вторник се случи да ме дариш
с искра по-ярка от всичко познато.
Сряда премина в творческа страст,
построена от разговори без думи.
В четвъртък ме представи във вас
и вдигахме наздравици шумни.
От петък заедно с мен заживя
заради бъдеще повече от прекрасно.
В събота падна непрогледна мъгла,
а свободата ни се усети натясно.
В неделя се втурнахме навътре и вън
и черна пропаст между нас зина.
През нощта бе тихо, тихо като сън,
но сънят отдавна беше отминал.

Strangers

Strangers become friends.
Friends become lovers.
Lovers unfriend.
And become
strangers
again.

Кръст-о-път

Embed from Getty Images

Адът е зад тази пресечка,
раят също там стои,
а помежду им – тясна пътечка,
където застанал си ти.

Съвземи се човече, стана време
най-после да решиш –
да бъдеш в помощ, да си бреме,
или някак си да продължиш.

А може и да спреш намясто,
отказвайки да бъдеш друг
някъде направо, вляво или дясно,
и просто да останеш тук.

в2про7и

Би ли се гордял със човека
пред неволите свеждащ глава,
онзи, без цел и пътека,
но с копнеж за милостива съдба?

Би ли го уважавал, когато
без свян си приписва заслуги,
а нагази ли в лепкаво блато
се жалва, че виновни са други?

Би ли му вярвал като се случи
от сърце да обещава лъжи,
би ли го обичал щом научиш,
че човекът, всъщност, си ти?

………………………

На миналогодишния ми рожден ден реших да се размърдам от традиционната позиция на приемане на поздрави и започна активно да отправям такива. Горните редове не са типичното пожелание, а по-скоро тема за размисъл, семе, от което да покълне нещо полезно за вас.

Това би ми донесло само радост.

Нищо устойчиво не идва наготово. Бъдете търпеливи, изпълнени с разбиране и любопитни, защото за тези, които не задават въпроси, отговорът винаги ще е „не“.

Четиристепенно меню пустота

Нека кулинарното пътешествие по случай публикация № 100 започне сега.

Едно. За начало – трудносмилаема салата от безкрайно повтаряни мисловни и поведенчески модели, овкусена с едро нарязани закостенели идеи и сосове от тъмнина, хлад и объркване.

Две. Гвоздеят в менюто е филе от дългогодишни и скорошни впечатления, гарнирано с осъзнатост, сготвена на пара, и зелени стръкове безпристрастност, търпение и желание за взаимност:

Стени от мрак, стъкло и гранит.
Отпред души със същност чиста.
С дар от разум политат за миг.
И се пръсват в тъмни мъниста.

Някой там на нещо се смее.
Друг крещи от болки ужасни.
Трети търпи. Онзи злобее.
Виждаш ги с очи безучастни.

Виждаш паразити на почит.
Добри дела, омацани с кал.
Извечните грешки в нов прочит.
Съдби, белязани от печал.

Виждаш глад за притежание.
Немощ със свита от пороци.
Форми без грам съдържание.
Честни лица с люти отоци.

Виждаш танц на страсти безцветни.
Ярки стремежи, стрити на прах.
Купчини с лъжи безответни.
Нужди, задоволени със страх.

Виждаш, но сляп избра да вървиш.
Сляп, глух и тих през сивотата.
Търсещ някой, за да споделиш.
Пътя, блянове, пустотата.

Три. Следва чаша със замайваща напитка, която да преведе нагнетените с нови усещания тяло и ум през лепкавия мрак от разочарования, безразличие и изтощение до отрезвяващото прозрение за състоянието, в което човек може да преодолее всичко, дори себе си.

Четири. Десертът е крем от щастие без оцветители, подобрители и консерванти; пречистено от очаквания и предразсъдъци; извиращо без център и причина; щедро, всепроникващо и обновяващо.

Различни са вкусовете на пустотата и всеки един от тях си има цена.

„Дванайсе“

celebration

През прозорец с дограма нова се леят ведри майски лъчи.
Протегна се с усмивка блажена и бавно отвори очи.
„Най-после” – прозя се и издиша с безкрайно облекчение –
„Видя му се края на това десетилетно мъчение”.

Рокличка от чужбина, маникюрче, татус, гримче, косичка.
„Огледалце, огледалце, коя е най-красива от всички?”
Костюм по поръчка, яка мацка, пръстени, ланци, беемве,
„Кажи честно, няма ли Аз да бъда най-голямото дупе?”

Отрупани с блага трапези, от близко и далеч роднини,
някои невиждани с месеци, други – от дълги години,
потупване по гърба, целувки, сълзи, наздравици тежки,
тлъсти пакети, пликове, маркови аромати и дрешки.

От едно до дванайсет без грешка броят, крещят, и повтарят.
Лъскави черни врати в приветлива се прегръдка отварят.
Тлъсти пръсти натискат волана, звук залива сивия път,
за да отприщи поток към парада, прелял от его и плът.

Някои през прозорците пеят на полупразни шишета,
на площада други са в екстаз сред кючеци и маанета,
на запотено чело с мерак се лепна столевка и ето –
зурните запулсираха трескаво и взривиха небето.

По универсалния червен килим, сами или по двойки,
горди и блестящи, стъпват десетки младежи и девойки.
Спират пред хотела и към светкавиците позират със вик,
отбелязвайки триумфално своя дълго чакан звезден миг.

Вечер за вечни спомени и крехки дръзки обещания,
време за самозабрава и прокарване на желания,
дълго задушавани под пластове от свян и умереност,
но все по-постижими със всяка глътка течна увереност.

Напукани чаши, бели лекета по дрехи и в паметта,
разкопчани ризи, размазан грим и мазоли на сутринта.
Тела, снощи отдали се на зова на първичните нужди,
днес се разминават набързо, без думи, и с погледи чужди.

Дни и нощи – безредни, безкрайни, безотговорни, безсънни,
лазурни морета и алкохолни океани бездънни,
купон до откат с ориенталски ритми и салфетки без брой,
блъсканица, размяна на ядни погледи, спречквания, бой.

Когато слънцето потъна бавно под спокойните вълни,
сетният светлинен сноп пробяга по зачервените очи.
Потърка ги, прозя се, дръпна силно от догарящия фас
и с усмивка уморена поздрави първия спокоен час.

Дали по пътя наобратно ще се весели до забрава
или за бъдещето ще изгражда устойчива представа?
Дали ще остарее отрано или ще остане с дух млад?
Дали ще дефилира във временен или във вечен парад?

Дали ще избере комфортната зона, в която да тлее
или отвъд границите ще иска да крачи и живее?
Ще е ли същността си или като друг ще се предрешава?
Всеки има свобода и сила за себе си да решава.

Бели и зачервени

Берекет

Бели мисли,

бузи зачервени,

духовити,

проникновени,

здрав кураж,

на колене бреме,

потоп кипежи,

всичко с време.

Да ви е Баба Марта честита!

Бобаколеда

Весела Коледа, другари, дрегери, дрогари и други!
За мен не е важно кой с какви е през годината заслуги.
А това, много здраве, щастие и любов да ви обгръщат.
И помнете, че както доброто, така и лошото се връща!

Депресия на позитивното / „Ние“-то на „Аз“-а

Откликване на разнородни претенции. Умишлено предопределение.
Отговори с премерени изречения. Наложително поведение.
Благоприятно стечениe на обстоятелства. Необходимо попадение.
Доволно жужащи гласове. Чуждо удовлетворение.
Ненатрапчив фон от летни хитове. Съмнително настроение.
Четири ледчета и малко уиски. Нетипично наслаждение.
Поглед назад и равносметка. Пълно неведение.
Поредно пускане по течението. Ново омерзение.

Поглед напред и прогноза. Възкръснало уверение.
Обещания за мобилизация. Потенциално ускорение.
Целенасоченост и перспективна планировка. Устойчиво намерение.
Мисъл, привеждана в действие. Трайно спасение.

                                                                Пампорово, 14 юли, 02.33 часа

Когато

Когато вятърът не носи прохлада, а зной,
когато хората не сe радват, а са в застой,
когато нещата куцат, вместо да препускат,
когато булата не се вдигат, а се спускат,
когато поемаш въздух, но се задушаваш,
когато искаш да се извисиш, но се приземяваш,
когато делата не ти носят доволство, а умора,
когато се чувстваш откъснат, дори и сред хора…

Забрави всичко. За да си спомниш.
Себе си.

                                София, 21 юни, около 23.00 часа, 24°