За звука и здравето

Всяка една част от човешкото тяло притежава своя характерна вибрация. Когато кръвта, костите и стотиците други тъкани функционират в хармания помежду си, в нас звучи същинска симфония на здравето. Нарушаването на баланса води до болестни състояния.

Знаете ли, че вибрационните отклонения могат да бъдат изчистени без да се прибягва до медикаменти, хирургическа намера, болка и странични реакции?

Съществува терапевтичен метод за балансиране и подпомагане на живи тъкани, посредством звукови честоти от доловимия за слуха диапазон. Негов създател е британският лекар-остеопат Питър Гай Манърс, който посвещава живота си в изследвания коя звукова честота коя част на тялото е в състояние да доведе до здравословен резонанс.

Първоначално започнал с единични честоти, след което с две, три и четири едновременно. Установил, че когато приложи комбинация от пет специфични честоти върху дадена проблемна зона, техният полезен ефект се усилва. Доктор Манърс открил повече от 600 комбинации за различни нарушения, състояния и части на тялото. Също така създал „кодовете“ на витамини, цветове, седемте чакри и Цветята на д-р Бах.

До тази информация стигнах благодарение на следните думи на Манърс, които чух в една от най-въздействащите музикални композиции, на които някога съм попадал:

„Everything owes its existence solely and completely to sound.*“

Препоръчвам ти да я чуеш и видиш на възможно най-добрите звук и екран, с които разполагаш. Току-виж предизвика в теб чувство за вътрешна хармония, както се случи с мен.

*Всичко дължи своето съществуване само и единствено на звука.

Реклами

Лек за есента

Есента, за разлика от лятото, още от стъпването си в длъжност заяви категорично, че е готова да ръководи с тежка ръка отредените й месеци.

Трите почивни дни в края на септември бяха последвани от сив, дъждовен и студен понеделнишки вторник, който се пропи не само в дрехите и обувките ни. Той нахлу в храма на вътрешния ни свят и преобърна настроението, разпиля мислите, потъпка мотивацията…

Поболяхме се от есен. Въпрос на личен избор е дали ще й позволим да ни тежи или ще й противодействаме. В подкрепа на второто (защото съм пристрастен) споделям две речи, които могат да дадат началото на едно успешно самолечение.

Първата е на американката Диана Ниад, която на 64 години успява да постигне мечтата на живота си – да преплува 180-километровото растояние от Хавана (Куба) до Кий Уест (Флорида). Чуйте емоционалния й разказ за това впечатляващо постижение, пътят към което започва още в далечната 1978 г. И следващия път, като си помислите „твърде стар/а съм за това“, си припомнете долните думи и помислете отново.

Следващата реч печели на Денъджея Хетиарачи първо място в тазгодишния Световен шампионат по говорене пред публика. В рамките на почти 8 минути той превежда слушателя през палитра от драматизъм и хумор, за да обрисува устойчиво послание за вярата в човека и уникалността на всеки един от нас. Завиждам благородно, ако я чувате за първи път, защото речта е брилянтно поднесена и всяка секунда в нея е истинско удоволствие.

И не забравяйте да слушате музика. Много много музика.

СЕК:УН:ДИ

Казвам се Борис и в момента на публикуване на този текст съм на 27 години и половина, или на около 867,976,686 секунди.

Аз обичам, когато атмосферните условия са благоприятни, сиреч не е студено или жега, не вали, не трещи, вятърът не е силен, ако съм в подходящото настроение, не съм преял, не умирам от глад, не ме боли глава/коляно/стъпало/кръст/стомах, като не съм затрупан с работа, не съм ангажиран с нещо друго или пренебрегна удобството от придвижването с транспорт, да ходя пеша. По много, защото тогава се чувствам свободен.

А това е Дерек. Той е на 35 години и не си намира оправдания. Просто живее секундите от живота си както му харесва.

Красотата е без граници

От няколко седмици в Интернет циркулира едно видео, което така и не благоволявах да изгледам. Причината бяха няколко думи от името на статията, в която то беше включено – „най-грозната жена в света”. Набиваха ми се в очите, смущаваха ме, отблъскваха ме. Накрая се реших да видя за какво става въпрос, защото доста качествени хора споделяха, коментираха и харесваха статията.

С цитираните по-горе думи се визира американката Елизабет „Лизи” Ан Веласкес. Тя е родена с изключително рядко генетично заболяване, което не й позволява да качва телесна маса, каквото и колкото да яде. Известно е, че освен нея този синдром имат само още двама човека в света. На почти 25 години Лизи никога не е тежала повече от 29 килограма. Всичко това звучи ужасно тъжно, но момичето е в отлично физическо (поне за нейното състояние) и душевно здраве. Всъщност много по-здрава е отколкото болшинството от нас някога ще бъде.

От тези тринадесет минути осъзнах, че Лизи е едно от най-красивите човешки същества, до които някога съм се докосвал. Защото красотата не е симетрия. Тя не се измерва в кубически сантиметри. Не е на пластове. Или нещо с лъскава опаковка.

Тя е качество, притежаващо огромна сила – да вдъхновява и да ни прави по-добри.

А ти?

Siddhartha Hermann Hesse

Вечният момент

photo1

Снощи лятото си отиде, от морето останаха спомени, ние…

„..отнесохме греховете си и се завърнахме на местата, които наричаме свой дом…за да съберем парчетата от онова, което ни очаква, каквото и да е то. Разбира се, никога не можеш да забравиш какво си направил. Но се приспособяваме. Продължаваме напред.

А аз?

Аз все още вярвам в Рая. Но сега поне знам, че той не е място, което можеш да търсиш. Защото не е където отиваш…а как се чувстваш в момент от живота си, когато си част от нещо. И ако откриеш този момент…той ще трае вечно.“

Шест с един удар

„Днес повечето хора на Запад вероятно знаят най-популярната от тибетските мантри, произнасяна ОМ МАНИ ПЕМЕ ХУНГ. Тя призовава бодхисатвата* Любящи очи (санскрит Авалокитешвара, тебетски Ченрегиз) и активира нашето съчувствие, което е толкова важно навсякъде.

Много хора използват тази мантра просто защото дава добро чувство, но знаенето на смисъла ѝ усилва ползата от нея. Вибрацията на сричката ОМ премахва гордостта и тази на МА – ревността. НИ маха привързаността. ПЕ пребива през невежеството. МЕ премахва алчността и ХУНГ, карайки сърдечния център да вибрира, трансформира гнева.“

(Цитатът е от книгата „Как стоят нещата“ на Лама Оле Нидал)

Тук можете да чуете мантрата в действие – въпреки че е във вариант ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ (в различни области има вариации в изговарянето ѝ), носи същия смисъл и ефект:

*Някой, който се стреми към просветление** в полза на всички същества, без никога да губи смелост.
**Пълното развитие на ума, състоянието на Буда.

Baraka & Samsara

hiding

Ако една снимка казва повече от хиляда думи, тези два филми ще говорят дълго и мъдро, при това много след финалните надписи.

Сниман в продължение на 14 месеца, в 24 страни, на 6 континента, Baraka e един удивителен безсловесен разказ за природата, културите, ефектите от глобализацията и отчуждаването на човечеството от неговите корени.

Samsara излиза почти две десетилетия по-късно и е дело на същия творчески екип. Подготвян повече от 5 години, в 25 страни по света, той разширява и обогатява темите, залегнали в неговия предшественик, като запазва характерния начин на изразяване.

Визуално и емоционално наситени, тези няколко часа са начин да си припомним от къде идваме и да видим ясно в какво се превръщаме, формирайки многоликия образ на съвременния свят.

A aко все още ви се ядат бройлери след това, вие сте адски корави типове. 😉

Вечният танц

Корица

„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак е от онези творби, които с две ръце хващат сърцето ти още от първите редове и не го пускат до последната страница, като ту го галят с топъл допир, ту го стискат в мразовита хватка.  Историята, развиваща се през най-мрачните години на Нацистка Германия, е разказана от гледната точка на Смъртта.

Заключителните изречения на романа синтезират темата за вечния танц между бялото и черното, в който всички ние неизменно биваме въвлечени, докато пишем и разгръщаме страниците от книгата на своя живот:

„Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да й кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да й обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам. Исках да я питам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.
Но не изрекох нито едно от тези неща.
Можах само да се обърна към Лизел Мемингер и да й кажа единствената истината, която знам. Казах на крадеца на книги, а сега я казвам и нас вас.

***ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА***
ОТ ВАШИЯ РАЗКАЗВАЧ
Аз съм обсебена от хората

Препоръчвам ви книгата горещо. Купете я или я заемете от някой. Но не я открадвайте.

Великият вдъхновител

Две от нещата, от които най-много се нуждаем в днешно време, са знание и вяра.

Знание, защото благодарение на него виждаме по-далеч от пределите на персоналните си градинки, в които така обичаме да се окопаваме.

Вяра, защото тя ни дава сила да превъзмогнем себе си и да прекрачим отвъд тези предели.

Мислейки за горното, се появи идеята за рубрика, в която да събирам стойностни примери, които биха могли да ни помогнали да учим и съзнаваме повече.

Казвам „биха могли”, защото дали това ще стане, е въпрос на личен избор.

За прерязване на лентата избрах речта, с която завършва филмът на Чарли Чаплин от 1940 г. – „Великият диктатор”. В конкретната версия само началото е взето от филма, останалата част е синхронизирана със снимки и видео откъси, които да засилят ефекта на изреченото. За да е посланието още по-силно, авторът на филмчето е добавил като фон безумно въздействащата композиция на Ханс Цимер от филма Inception – Time (същата, с която завърших Дъжд в края на ноември).

Можете ли да отделите непосилните 4 минути без 2 секунди от забързаното си ежедневие за…

Вас самите.