Ако думите бяха дела

„Всичко мога, всичко знам.
Аз вълшебник съм голям!“

Из „Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко“
Михаил Лъкатник

Ако думите на българина се превръщат в дела, за 800 дни всичко ще ни е наред. Няма да имаме равни по ефективност на вътрешната и външната политика. Бизнесът ни ще е без аналог, а Бил Гейтс и Уорън Бъфет ще ни гледат в очите и ще си записват в бели тефтери с българско лого. Средствата от еврофондовете ще отиват само за общозначими дейности и сектори. Ще пишем трактати по човешки права и толерантност, които ще бъдат изучавани в престижни университети по цял свят. Майсторите ни ще са всепризнати заради бързата и качествената си работа. Националният отбор по футбол ще настига Бразилия по световни купи, а клубното първенство ще държи в задния си джоб английските и испанските първодивизионни отборчета. Процентът на сексуална удовлетвореност сред населнието ще е трицифрен, изневерите ще ги гледаме само на кино, хората ще са широко усмихнати и любовта за тях ще е усещане. Почти във във всеки дом ще има философ-спиртуалист. Всеки втори ще е графичен дизайнер с уникални, евтини и бързо осъществими идеи за визуална идентичност. Всеки трети ще е професор по електронергетика и ще има готова стратегия за енергийна независимост на страната. Ще изиграем ключова роля за помиряването и благоденствието на света като разкриваме кои са некадърните, подставените, терористите, агресорите и грабителите.

Ако думите бяха дела, овълчените овце ще са окрилени лъвове.

Вечният танц

Корица

„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак е от онези творби, които с две ръце хващат сърцето ти още от първите редове и не го пускат до последната страница, като ту го галят с топъл допир, ту го стискат в мразовита хватка.  Историята, развиваща се през най-мрачните години на Нацистка Германия, е разказана от гледната точка на Смъртта.

Заключителните изречения на романа синтезират темата за вечния танц между бялото и черното, в който всички ние неизменно биваме въвлечени, докато пишем и разгръщаме страниците от книгата на своя живот:

„Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да й кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да й обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам. Исках да я питам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.
Но не изрекох нито едно от тези неща.
Можах само да се обърна към Лизел Мемингер и да й кажа единствената истината, която знам. Казах на крадеца на книги, а сега я казвам и нас вас.

***ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА***
ОТ ВАШИЯ РАЗКАЗВАЧ
Аз съм обсебена от хората

Препоръчвам ви книгата горещо. Купете я или я заемете от някой. Но не я открадвайте.