А ти?

Siddhartha Hermann Hesse

Вечният танц

Корица

„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак е от онези творби, които с две ръце хващат сърцето ти още от първите редове и не го пускат до последната страница, като ту го галят с топъл допир, ту го стискат в мразовита хватка.  Историята, развиваща се през най-мрачните години на Нацистка Германия, е разказана от гледната точка на Смъртта.

Заключителните изречения на романа синтезират темата за вечния танц между бялото и черното, в който всички ние неизменно биваме въвлечени, докато пишем и разгръщаме страниците от книгата на своя живот:

„Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да й кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да й обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам. Исках да я питам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.
Но не изрекох нито едно от тези неща.
Можах само да се обърна към Лизел Мемингер и да й кажа единствената истината, която знам. Казах на крадеца на книги, а сега я казвам и нас вас.

***ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА***
ОТ ВАШИЯ РАЗКАЗВАЧ
Аз съм обсебена от хората

Препоръчвам ви книгата горещо. Купете я или я заемете от някой. Но не я открадвайте.

Танц с дракони

От половин година съм постоянен свидетел на завързани игри на тронове, кралски сблъсъци, вихрене на мечове и врански пиршества.

Съвсем скоро драконите ще се качат на сцената с валсова стъпка и нещата доста ще загрубеят, защото който затанцува с тях, го прави докрай.

На 14 ноември излиза петата книга от култовата епик фентъзи поредица „Песен за огън и лед” и вече нямам търпение да се хвана на хорото.

Задават се много безсънни нощи.