Четиристепенно меню пустота

Нека кулинарното пътешествие по случай публикация № 100 започне сега.

Едно. За начало – трудносмилаема салата от безкрайно повтаряни мисловни и поведенчески модели, овкусена с едро нарязани закостенели идеи и сосове от тъмнина, хлад и объркване.

Две. Гвоздеят в менюто е филе от дългогодишни и скорошни впечатления, гарнирано с осъзнатост, сготвена на пара, и зелени стръкове безпристрастност, търпение и желание за взаимност:

Стени от мрак, стъкло и гранит.
Отпред души със същност чиста.
С дар от разум политат за миг.
И се пръсват в тъмни мъниста.

Някой там на нещо се смее.
Друг крещи от болки ужасни.
Трети търпи. Онзи злобее.
Виждаш ги с очи безучастни.

Виждаш паразити на почит.
Добри дела, омацани с кал.
Извечните грешки в нов прочит.
Съдби, белязани от печал.

Виждаш глад за притежание.
Немощ със свита от пороци.
Форми без грам съдържание.
Честни лица с люти отоци.

Виждаш танц на страсти безцветни.
Ярки стремежи, стрити на прах.
Купчини с лъжи безответни.
Нужди, задоволени със страх.

Виждаш, но сляп избра да вървиш.
Сляп, глух и тих през сивотата.
Търсещ някой, за да споделиш.
Пътя, блянове, пустотата.

Три. Следва чаша със замайваща напитка, която да преведе нагнетените с нови усещания тяло и ум през лепкавия мрак от разочарования, безразличие и изтощение до отрезвяващото прозрение за състоянието, в което човек може да преодолее всичко, дори себе си.

Четири. Десертът е крем от щастие без оцветители, подобрители и консерванти; пречистено от очаквания и предразсъдъци; извиращо без център и причина; щедро, всепроникващо и обновяващо.

Различни са вкусовете на пустотата и всеки един от тях си има цена.

Реклами

Пътестроители

„Сложи още една лъжичка. Нека му е сладко.“

„Ръсни, ръсни, хич вкус няма.“

С мазнинка си е друго. Расло ли е на един крак, не ми го хвали.“

„Схванал съм се ужасно, я ми сипи още малко.“

„Целият съм плувнал, вземи ми безалкохолно. Ледено.“

„Не се диша вече, дай да пуснем климатика на макс.“

„Пушеше по три-четири, ама от половин година бачка сериозно и е като комин.“

„Нищо му няма на слънцето, мани ги гадните химии, с които се мацаш.“

„Трябва да ги променя тези хора, така не се работи.“

„Дай да живнем малко. Настъпи я, че се влачим като бабички.“

„Е, какво да не им се меся? Ще ги разтърва и ще се усмирят.“

„От сън спомени няма, знаеш.“

„Има време. Млад съм още и ми е кеф с различни.“

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Контраконцепция 2013

Ти си Божие чадо. Възлюбвай Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, и се моли за своето спасение.

Ти си произведение на средата, в която живееш. Съзнанието, настроенията и стремежите ти зависят изцяло от условностите на заобикалящата те действителност.

Ти си роден, за да служиш. Трудът ти осигурява общото благо и благосклонността на висшестоящите.

Ти си микроскопична прашинка във вятъра, безволево рееща се пространството.

Ти си поле от безграничен потенциал. Нямаш начало и край. Винаги си съществувал и винаги ще съществуваш.

Ти си се появил на тази земя с определена цел. Всички радости и несгоди, които ще те съпътстват в живота имат за цел да те научат на нещо.

Ти си това, което мислиш. Всичко в живота ти е съграждано от мислите ти отпреди години, от вчера, от днес.

Ти си Бог. Господар на живота си. Когато го разбереш, всичко ще е възможно за теб.

Безброй са чуждите разбирания какво представляваш.

Дойде време за твоята лична концепция за себе си.

Честита Нова Година.

ОМ(айната му)

Как се чувстваш в този момент?

Преследват ли те натрапчиви мисли и смущаващи чувства?

Потискаш ли се от самотата, нетолерантността, демагогията, неразбирането, пренебрежението, посредствеността, празнотата?
Задушаваш/дразниш ли се, когато обстоятелствата ти налагат да бъдеш определен тип човек, гражданин, служител, приятел, сродник, партньор?
Тревожиш ли се как изглеждаш в очите на другите?
Притесняваш ли се от липсата на ясна житейска цел?
Ужасяваш ли се от несигурността на бъдещето?

Ако не приемаш нещата навътре и всичките ти отговори са отрицателни, моля да приемеш моите поздравления. Презкурин и Фъкитол са прекрасна панацея, нали?

Ако дори на един от въпросите си отвърнал положително, приеми факта за добър знак, тъй като днес можеш да научиш нещо полезно.

По-долу има една универсална техника за постигане на здравословно ниски нива на смисъла/значението/важността на нещата. Нека думата „техника” не те плаши, защото не е нужно:

– да четеш безброй страници с неразбираема литература
– да полагаш усилия, за да успокоиш ума и тялото си или да застанеш в трудна за изпълнение поза
– да си купуваш клинове, постелки, броеници, китайски топки

Всичко необходимо е изцяло в твоите ръце. Буквално.

Едновременно с двете длани (и една върши работа ако нямате повече) направи следното:

    1. Обърни ги нагоре и изпъни пръстите. Сега. Не след като прочетеш за какво става въпрос. СЕГА. Не друг път. С-Е-Г-А! Иначе ефектът няма да е цялостен. Много добре!
    2. Допри връхчетата на палец и показалец така, че да образуват пръстен и задръж
    3. Без да разваляш пръстена, свий безименния и кутрето към дланта и задръж
    4. Усети прилива на…….това, което ти идва в момента
    5. Без значение дали си с отворени или затворени очи, дали носиш очила, лещи, маска, воал, противогаз, скафандър и тн., задържайки жеста, бааааааааааааааааавно си кажи наум (прошепни, изкрещи, изпей или каквото ти е угодно) следното:

ОООООООО ММММММММ
АААААААА ЙЙЙЙЙЙЙЙ
НННННННН АААААААА ТТТТТТТТ АААААААА
ММММММММ УУУУУУУУ

Остави въбрациите да проникнат във всяка гънка на същността ти и да я напоят със живителните сокове на дистанцираността от концепциите.

Как се чувстваш в този момент?

Светът ти едва ли ще се нареди от раз, когато го пернеш с цинично-спиритуален жест и  „мантра” от седемдесет и две букви, но това може да е едно добро начало в правилната посока.

ОМ(айната му).