Петък привечер

Късно е. Поръчвам такси.

Шофьорът подкарва по пряк, но непопулярен път.

Приятно изненадан, казвам:

Супер! Много от колегите ти не знаят или се правят, че не знаят за този път, винаги им казвам за него и ги моля да минават от тук…

Той:

Ами, то ние, българите, си пазим две черти още от турско. Все гледаме „цап-царап” и все за нещо се правим на алтави.

Последва искрен диалог до вкъщи.

Прекрасен петък.