След филма бе въпрос на време да премина към известната трилогия книги. Преходът от фентъзи към криминален роман мина гладко, благодарение на завладяващата история, развиваща се в Швеция в началото XXI в.
Някои книги не искам никога да свършат, а при други – нямам търпение да науча края. За поредицата мога да кажа и двете неща.
Препоръката ми е „да заредите кафеварката, да приготвите няколко сандвича” и да се потопите.
Лисбет ви очаква.
„Мъжете, които мразеха жените ” ме впечатли силно.
Причината за това не беше нито в добре свършената работа на култовия режисьор Дейвид Финчър (Седем, Боен клуб, Социална мрежа), нито в музикалното оформление, дело на Атикъс Рос и титана Трент Резнър (Nine Inch Nails).
Порази ме невероятното превъплъщение на Руни Мара в ролята на антисоциална хакерка, притежаваща фотографска памет и умения да прикрива самоличността си.
Отблъскваща в началото и неустоимо привличаща в края.
Отвъд 72 думи 