Красотата е без граници

От няколко седмици в Интернет циркулира едно видео, което така и не благоволявах да изгледам. Причината бяха няколко думи от името на статията, в която то беше включено – „най-грозната жена в света”. Набиваха ми се в очите, смущаваха ме, отблъскваха ме. Накрая се реших да видя за какво става въпрос, защото доста качествени хора споделяха, коментираха и харесваха статията.

С цитираните по-горе думи се визира американката Елизабет „Лизи” Ан Веласкес. Тя е родена с изключително рядко генетично заболяване, което не й позволява да качва телесна маса, каквото и колкото да яде. Известно е, че освен нея този синдром имат само още двама човека в света. На почти 25 години Лизи никога не е тежала повече от 29 килограма. Всичко това звучи ужасно тъжно, но момичето е в отлично физическо (поне за нейното състояние) и душевно здраве. Всъщност много по-здрава е отколкото болшинството от нас някога ще бъде.

От тези тринадесет минути осъзнах, че Лизи е едно от най-красивите човешки същества, до които някога съм се докосвал. Защото красотата не е симетрия. Тя не се измерва в кубически сантиметри. Не е на пластове. Или нещо с лъскава опаковка.

Тя е качество, притежаващо огромна сила – да вдъхновява и да ни прави по-добри.

Великият вдъхновител

Две от нещата, от които най-много се нуждаем в днешно време, са знание и вяра.

Знание, защото благодарение на него виждаме по-далеч от пределите на персоналните си градинки, в които така обичаме да се окопаваме.

Вяра, защото тя ни дава сила да превъзмогнем себе си и да прекрачим отвъд тези предели.

Мислейки за горното, се появи идеята за рубрика, в която да събирам стойностни примери, които биха могли да ни помогнали да учим и съзнаваме повече.

Казвам „биха могли”, защото дали това ще стане, е въпрос на личен избор.

За прерязване на лентата избрах речта, с която завършва филмът на Чарли Чаплин от 1940 г. – „Великият диктатор”. В конкретната версия само началото е взето от филма, останалата част е синхронизирана със снимки и видео откъси, които да засилят ефекта на изреченото. За да е посланието още по-силно, авторът на филмчето е добавил като фон безумно въздействащата композиция на Ханс Цимер от филма Inception – Time (същата, с която завърших Дъжд в края на ноември).

Можете ли да отделите непосилните 4 минути без 2 секунди от забързаното си ежедневие за…

Вас самите.