Снощи лятото си отиде, от морето останаха спомени, ние…
„..отнесохме греховете си и се завърнахме на местата, които наричаме свой дом…за да съберем парчетата от онова, което ни очаква, каквото и да е то. Разбира се, никога не можеш да забравиш какво си направил. Но се приспособяваме. Продължаваме напред.
А аз?
Аз все още вярвам в Рая. Но сега поне знам, че той не е място, което можеш да търсиш. Защото не е където отиваш…а как се чувстваш в момент от живота си, когато си част от нещо. И ако откриеш този момент…той ще трае вечно.“
Отвъд 72 думи 