История за малките неща: III част

3

Силата на настоящето

Оставих готовия ръкопис настрана, облегнах се на креслото и се загледах как слънцето заспива зад окосените ливади до къщата ми…

Ако историята беше завършена в друго време и при различни обстоятелства, вероятно горните редове щяха да са именно такива. Обаче нещата не стоят по този начин. Слънцето се скри някъде зад бетонното туловище на блока, в стаята си нямам дори обикновен стол с облегалка и открай време пиша предимно на телефона си. Но знаете ли какво?

Аз съм щастлив.

Щастлив съм, защото в настоящия момент – този остров между минало и бъдеще – единствения, който всички ние истински обитаваме, аз притежавам много повече от горните романтични представи. Аз имам това, от което винаги съм се нуждаел – усещането за себе си.

Ако бяхте наоколо в тази ранна вечер в края на месец август, година 2015, щяхте да видите, че се усмихвам. Също така щяхте да забележите, че там – на етажерката на педя над мен, в целия си стоманен блясък стои една метална халка, която не спира да мечтае.

И за финал ще се обърна към нея лично:

Нямам представа от къде си и как стигна до мен, но знам, че преди 9 месеца ме вдъхнови да разкажа твоята история.

Благодаря ти безкрайно, че ме научи да вярвам в малките неща и да им давам достатъчно време, за да пораснат големи. Благодаря ти също, че търпеливо ме придружи до извода, до който Иво Иванов – любимият ми автор напоследък, стига в един от пленяващите си разкази:

„Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.“

Край (или просто поредното начало)

Прочети I част
Прочети II част

zaglavie