Кръст-о-път

Embed from Getty Images

Адът е зад тази пресечка,
раят също там стои,
а помежду им – тясна пътечка,
където застанал си ти.

Съвземи се човече, стана време
най-после да решиш –
да бъдеш в помощ, да си бреме,
или някак си да продължиш.

А може и да спреш намясто,
отказвайки да бъдеш друг
някъде направо, вляво или дясно,
и просто да останеш тук.

Реклами

Четиристепенно меню пустота

Нека кулинарното пътешествие по случай публикация № 100 започне сега.

Едно. За начало – трудносмилаема салата от безкрайно повтаряни мисловни и поведенчески модели, овкусена с едро нарязани закостенели идеи и сосове от тъмнина, хлад и объркване.

Две. Гвоздеят в менюто е филе от дългогодишни и скорошни впечатления, гарнирано с осъзнатост, сготвена на пара, и зелени стръкове безпристрастност, търпение и желание за взаимност:

Стени от мрак, стъкло и гранит.
Отпред души със същност чиста.
С дар от разум политат за миг.
И се пръсват в тъмни мъниста.

Някой там на нещо се смее.
Друг крещи от болки ужасни.
Трети търпи. Онзи злобее.
Виждаш ги с очи безучастни.

Виждаш паразити на почит.
Добри дела, омацани с кал.
Извечните грешки в нов прочит.
Съдби, белязани от печал.

Виждаш глад за притежание.
Немощ със свита от пороци.
Форми без грам съдържание.
Честни лица с люти отоци.

Виждаш танц на страсти безцветни.
Ярки стремежи, стрити на прах.
Купчини с лъжи безответни.
Нужди, задоволени със страх.

Виждаш, но сляп избра да вървиш.
Сляп, глух и тих през сивотата.
Търсещ някой, за да споделиш.
Пътя, блянове, пустотата.

Три. Следва чаша със замайваща напитка, която да преведе нагнетените с нови усещания тяло и ум през лепкавия мрак от разочарования, безразличие и изтощение до отрезвяващото прозрение за състоянието, в което човек може да преодолее всичко, дори себе си.

Четири. Десертът е крем от щастие без оцветители, подобрители и консерванти; пречистено от очаквания и предразсъдъци; извиращо без център и причина; щедро, всепроникващо и обновяващо.

Различни са вкусовете на пустотата и всеки един от тях си има цена.

„Дванайсе“

celebration

През прозорец с дограма нова се леят ведри майски лъчи.
Протегна се с усмивка блажена и бавно отвори очи.
„Най-после” – прозя се и издиша с безкрайно облекчение –
„Видя му се края на това десетилетно мъчение”.

Рокличка от чужбина, маникюрче, татус, гримче, косичка.
„Огледалце, огледалце, коя е най-красива от всички?”
Костюм по поръчка, яка мацка, пръстени, ланци, беемве,
„Кажи честно, няма ли Аз да бъда най-голямото дупе?”

Отрупани с блага трапези, от близко и далеч роднини,
някои невиждани с месеци, други – от дълги години,
потупване по гърба, целувки, сълзи, наздравици тежки,
тлъсти пакети, пликове, маркови аромати и дрешки.

От едно до дванайсет без грешка броят, крещят, и повтарят.
Лъскави черни врати в приветлива се прегръдка отварят.
Тлъсти пръсти натискат волана, звук залива сивия път,
за да отприщи поток към парада, прелял от его и плът.

Някои през прозорците пеят на полупразни шишета,
на площада други са в екстаз сред кючеци и маанета,
на запотено чело с мерак се лепна столевка и ето –
зурните запулсираха трескаво и взривиха небето.

По универсалния червен килим, сами или по двойки,
горди и блестящи, стъпват десетки младежи и девойки.
Спират пред хотела и към светкавиците позират със вик,
отбелязвайки триумфално своя дълго чакан звезден миг.

Вечер за вечни спомени и крехки дръзки обещания,
време за самозабрава и прокарване на желания,
дълго задушавани под пластове от свян и умереност,
но все по-постижими със всяка глътка течна увереност.

Напукани чаши, бели лекета по дрехи и в паметта,
разкопчани ризи, размазан грим и мазоли на сутринта.
Тела, снощи отдали се на зова на първичните нужди,
днес се разминават набързо, без думи, и с погледи чужди.

Дни и нощи – безредни, безкрайни, безотговорни, безсънни,
лазурни морета и алкохолни океани бездънни,
купон до откат с ориенталски ритми и салфетки без брой,
блъсканица, размяна на ядни погледи, спречквания, бой.

Когато слънцето потъна бавно под спокойните вълни,
сетният светлинен сноп пробяга по зачервените очи.
Потърка ги, прозя се, дръпна силно от догарящия фас
и с усмивка уморена поздрави първия спокоен час.

Дали по пътя наобратно ще се весели до забрава
или за бъдещето ще изгражда устойчива представа?
Дали ще остарее отрано или ще остане с дух млад?
Дали ще дефилира във временен или във вечен парад?

Дали ще избере комфортната зона, в която да тлее
или отвъд границите ще иска да крачи и живее?
Ще е ли същността си или като друг ще се предрешава?
Всеки има свобода и сила за себе си да решава.