Етикет: търговец на истории

Сянката на бъдещето

Възрастният мъж приключи своя разказ за продан и зачака.

Последва дълго мълчание, обвито в задушливия цигарен дим на търговеца на истории. Той пушеше бавно, дълбоко и с непроницаемо лице. След последното подръпване, смачка фаса в златния пепелник пред себе си и заговори:

– Нелоша приказка. Ще ти дам толкова – протегна празната си длан напред и глух за думите на стареца продължи – Такива истории отдавна не се купуват. Вече никой не се интересува от… малки неща.
– А какво са малките неща, ако не градивен елемент на големите?
– Така е за онези, които могат да си позволят лукса да мислят. Аз нямам нужда от клиенти, чието богатството се намира във вътрешния им свят. Разбираш ли? Събери си трохичките и ми донеси зрелище. Нещо пищно, крещящо, вулгарно. Сексът, насилието и простотията, поотделно или в комбинации, винаги са се харчели отлично. „Като топъл хляб“, както казвахме някога. Донеси ми банкова измама или масова трагедия – ураган, клане, земетресение, изгубен самолет, ядрена авария… Донеси ми любовните истории на известните личности, както и тайните им изневери и пропадналите животи на разглезените им деца. Искам да чуя как светилата гаснат, как титаните падат на колене. Искам болести. Колкото по-страшни, смъртоносни и покосяващи надеждите, толкова по-прекрасно. И толкова по-скъпо, разбира се. Около нас има какво ли не. Просто се огледай. Но не се вглеждай. Никой няма полза от това.
– Колкото повече гледаш нещо, толкова по-голямо става то в очите и живота ти.
– Тук си от почти час, гледам те, слушам, но така и не видях ползата. Нямам интерес към „историята“ ти.
– Но аз не искам да я продавам.
– Не я продаваш? Тогава защо си тук?
– За да я подаря.
– Пазар няма дори за безплатни приказки за лека нощ. Донеси ми нещо голямо и може да говорим отново.
– Кажи ми какво може да лиши господаря от спокоен сън, колкото и охрана да има наоколо? Един незначителен, но много много упорит комар. Какво е пожарът, опустошил цяла гора? Искрата, която не признава нищо и никой. От къде започва животът? От една микроскопична клетка, получила шанс да надскочи себе си. Ами любовта? Пораснал поглед, докосване, жест, една малка…
– Твоите трохи не са хляб за мен.
– Моля те, вземи я.
– Приключихме.
– Просто я вземи от мен…

Търговецът на истории махна с повелителен жест и не каза и дума повече. Вратата се отвори с подканващо скърцане, за да влезе следващият кандидат-продавач.

Гърдите на мъжа се наляха с олово. Той стана сковано и се отдалечи в мрачния лабиринт от улици. С всяка крачка дясната му длан натежаваше повече и повече, а болката в нея политаше още по-високо. Тази несломима болка, предизвикана от нещо ръждясало, очукано и старо, събирало някога два свята в един.

Един свят, в който нямало черно.

Следва продължение

Прочети I част