Би ли се гордял със човека
пред неволите свеждащ глава,
онзи, без цел и пътека,
но с копнеж за милостива съдба?

Би ли го уважавал, когато
без свян си приписва заслуги,
а нагази ли в лепкаво блато
се жалва, че виновни са други?

Би ли му вярвал като се случи
от сърце да обещава лъжи,
би ли го обичал щом научиш,
че човекът, всъщност, си ти?

………………………

На миналогодишния ми рожден ден реших да се размърдам от традиционната позиция на приемане на поздрави и започна активно да отправям такива. Горните редове не са типичното пожелание, а по-скоро тема за размисъл, семе, от което да покълне нещо полезно за вас.

Това би ми донесло само радост.

Нищо устойчиво не идва наготово. Бъдете търпеливи, изпълнени с разбиране и любопитни, защото за тези, които не задават въпроси, отговорът винаги ще е „не“.