Чели ли сте някога текст без главни букви и препинателни знаци? А имали ли сте интимна връзка без бъдещи ангажименти, без очаквания, без задължения, без ревности, без контрол?

при първите няколко реда срещи вероятно ви е било интересно защото се е случвало нещо различно но много бързо сте осъзнавали колко безсмислено повърхностно занимание всъщност е това дори и в написаното стореното да сте откривали определена стойност наслада и сте започнали да се питате къде са главните букви и неповторимите моменти споделени с най близкия човек къде са запетаите и тръпката от очакването на поредната среща къде са тиретата и топлите ръце които в радост и мъка се протягат широко към вас къде са точките и компромисите които да правите в името на човека който обичате къде са въпросителните удивителните и скобите къде са моментите на важните съвместни решения на непринудената нежност на чувството че можете да преместите и планина когато сте заедно къде са всичките правила за писане и палитрата от емоции които изпитвате когато вървите ръка за ръка по съвместния си житейски път

Дори и да е по-добре да се живее без правила/чувства – когато тях ги няма, живот ли ще е това наистина?