[3×72] Скритият смисъл

Факсовете, факсовете.
Никога не спират.
Факсовете, факсовете.
Вечно ме намират.
Факсовете, факсовете.
Не ми дават мира.

Откъс от „Неизпятата песен на щастливите луди

Беше ми, едно такова, нек’во ник’во. Бях напълно празен. Малко много ми се насъбра и леко ми стана тежко. Трябваше по-хлабаво да се стегна и да започна да спирам с това темпо. Да бързам бавно, защото твърде много време бях стоял седнал на меко. Първо да тръгна да ходя, после – да вървя да тичам и чак тогава – да бягам да летя. Да, ама не. Безкрайно не ми дремеше за пределното недоспиване. Или просто приемах нещата твърде сложно? Не съм убеден със сигурност. Но знам, че дълго се държах изкъсо и горе-долу по средата на декември, в един студен ден, прегрях и ми стана ясно, че в мен се стъмва. Невероятното стана възможно. Направо не осъзнавах как съм бил стъпил накриво. Мисълта ми прекъсваше непрекъснато. Усетих, че се чувствам изтощен. Време беше да спра да продължавам с този неправилен ритъм. Годините минаха и заминаха. Черното избледня. Ненастроението ми се разстрои. Сметнах, че е нужно да чета много и че трябва да гледам да видя още повече. Защото накъде тук или другаде надалеч, скритият смисъл очаква да бъде намерен. Като нищо ще изскочи нещо. Нека не забравяме да помним това. Сега и винаги. Струва ми се безценно.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s