Ти си мое отражение.
Мое изящно
и блестящо отражение.
Вдигна ли поглед,
вече си там
и ме чакаш.
Знаеш посоката,
в която ще се обърна,
и не ме гледаш,
ако притворя очи.
Усмихваш се с мен,
а като се замисля,
сбърчваш вежди
в знак на разбиране.

Ти си мое отражение.
Мое разкривено
и обезцветено отражение.
Вечно си някъде там
и преценяващо дебнеш
всеки мой жест.
Хитро предугаждаш
накъде ще се извърна
и все с мен затваряш очи,
само и само, за да ме няма.
Усмихваш ми се с гримаса,
а потъна ли в мисли,
ме назидаваш
с мрачно мълчание.

Ти си мое отражение
и не съществуваш без мен,
но аз ли съм това,
което виждам в тебе?