– А ти?

– Аз почувствах как анимационното дяволче, което по традиция стои тук – той потупа дясното си рамо – взе една малка бухалка и изпърха до съседното рамо. С широка усмивка, без да промълви и дума, се извъртя като професионален бейзбол играч и с възходящ удар превърна лицето на анимационното ангелче, което ми шептеше нещо, в сладко от червени боровинки. После се зарея пред мен, прокашля се и ме привика с показалец…

Някъде, някога