Корона реч – желязна хватка,
що души навред край мен;
реч на всекиго порядка,
реч, що мълвим всеки ден.

Алармата звънти и – е я,
до обед въздухът ехти;
вечер приказки за нея
някой плахо ще реди.

И под душа съм унесен,
корона реч ми пак шепти…
Тегне като влажна плесен,
като тътен вдън кънти!