Dream Theater е една от моите марки на любовта.

През август излезе пилотният сингъл от бъдещия им албум и нещо в него не беше наред. Момчетата имаха кофти период – напусна ги дългогодишният им барабанист, а и поддържането на ниво в прогресив метъла, след десет издадени албума, не е лесна работа.

За щастие, на 13.09, слушалките ми поднесоха не сладникава боза, а убедителен триумф на групата, чрез която открих чара на (поне) десетминутните песни.