Посрещнах го вътрешно широко усмихнат, а той ме посрещна по обичайния начин. Опита всичко възможно, за да премина през него с нулево съпротивление. Предложи ми да избера измежду розови очила, маска с красиви черти и чвореста показалка. Настани ме в комфортната зона на стерилната рутинност и ме забаламоса със спектакъл от конкуриращи се с посредствеността си преходни зрелища. Но се провали, защото отвръщах на махалата му по най-подходящия начин.

С  оглушителна тишина.