Спрях се до ръба на широката пясъчна ивица и погледнах лъчистото море в далечината.

Направих крачка, но вместо на неотъпкания пясък, се озовах до колене във водата.

Една вълна ме препъна, друга ме захлупи, а мъртвото вълнение ме задърпа навътре. Часове, образи и мисли се сливаха и разтваряха едни в други, докато теченията ме превъртаха и запращаха във всевъзможни посоки.

Когато водата ме изтика на брега, слънцето залязваше, а пясъкът беше отъпкан.