Разлог е прекрасен:

Докато пътувах нататък в съботата преди Великден, осъзнах, че посещенията ми в родния град стават все по-редки. И вече почти изцяло са предизвикани от някакъв конкретен повод. Ако нещо възкръсна в мен тогава, то бе убедеността, че грижата за корените, от които произхождаме, трябва да е постоянна.

Народът е казал, че род рода не храни, но тежко му, който я няма. Дано по-често се вслушваме в думите му.

Ле?