От това изречение във facebook си спомних за прекрасния момент, когато помолих служителка на Български пощи да напише фактура. Изгледа ме така, все едно й изливам кофи вселенска несправедливост в лицето, три пъти опита да я напише, като при всеки бъркаше я крайната сума, я името на фирмата, я основанието. На четвъртия опит успя, но така отскубна документа, че част от данните на фирмата останаха в кочана. Незаменими са българските школи за търпение.
Отвъд 72 думи 
Онзи ден ми се наложи да си платя парното на Каса и останах изумена… Не от сумата, която Топлофикация искаха от мен, а от наистина любезната касиерка! Не можех да повярвам на очите и ушите си… тя се усмихваше и говореше спокойно, помоли ме да изчакам, за да провери отново в системата, повтори търпеливо всяка цифра и не се ядоса на едрите ми банкноти! Нямаше ги онези погледи и леки намеци, че пред нея стои кретен… Предполагам съм я гледала странно, все пак за пръв път виждах щастлива и уравновесена лелка на каса… От тогава вярвам в чудеса
ХаресвамХаресвам