Душа и интелект.

Оставаше само по тях. С лекота разкъсваше обвивките на ежедневието и захвърляше всичко настрана. Поглеждаше ме с очи, които казваха всичко. Приближаваше същността си до моята. Докосваше ме с искреност. Галеше ме с откритост. Отъркваше се в мен с топлината на директността си. Стимулираше ме с немислени думи. Усмихваше се. Шептеше. Говореше ми. Крещеше. Обливаше ме със себе си. Караше ме да блестя, докато те обливах с мен.

Не знаех и не зная какво е любов.
Но те обичам.
Защото си истинска.

Така е достатъчно.