…е символ на абсолютна истина, която трябва да се повтаря постоянно, докато стане част от нас. В мозайката на привидно самоцелната първомартенска публикация, то е един от осемте елемента.

[сега]

Виждам, че е в червен цвят, заострено е в горната част и под определен ъгъл блести ярко като звезда. Ситните млечнобели жилки в него оформят надписа:

„всичко с време“

Камъчето е не по-голямо от свита човешка длан. Ако опитате да го повдигнете, за да видите надписа по-добре, то изобщо няма да помръдне.

[преди месеци]

Любопитството ви може да надделее и ръцете да се вкопчат в сухия пясък около него. С всяка шепа то става по-голямо. Постепенно се оформят четири полегати стени, свързани с гладки ръбове. На дълбочина от няколко стъпки има изречение, изсечено в твърдия червеникав камък. То го обикаля от всички страни и гласи:

„Причината нещата да не се случат сега: не е точният момент.“

Продължавате да копаете. Пясъкът отстъпва на слой твърда почва. Дланите вземат кирка и лопата, за да не закървят. Потта се лее на едри гроздове и солена капе в очите, за да се прероди в солени сълзи.

[преди години]

Ако стиснете зъби, след много метри, постепенно, се появяват изреченията от текст, надраскан с въглени върху грапавата скала. Поради влагата, част от думите са леко размазани, но текстът е лесно четим:

„8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш, и време да отбягваш прегръдки;

4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето;“

Там стените продължават да потъват още и още до момента, в който се слеят с околната пръст, и всичко стане мрак. Тук не е необходимо да се слиза, защото и това, което е на повърхността, е достатъчно.

Въпреки че отдавна знаем за камъчето, е възможно да забравим, че изобщо съществува и…