Snowinception part 2

Вторият епизод от поредицата срита в зъбите холивудска традиция продължението да бледнее пред оригинала. Макар и с по-скромен бюджет, намален скиордистки състав и сред познати декори, двудневната пиринска продукция остави трайни душевни белези с поучителния си сюжет.

Човек е роден, за да се движи.

Трябва да е осъзнат и в равновесие, за да овладява изникващите пред него завои*.

И накрая, като върне лентата назад, ще прозре истината.

“Аз карам** истински”

*трудности

**живея

Понеделник

Посрещнах го вътрешно широко усмихнат, а той ме посрещна по обичайния начин. Опита всичко възможно, за да премина през него с нулево съпротивление. Предложи ми да избера измежду розови очила, маска с красиви черти и чвореста показалка. Настани ме в комфортната зона на стерилната рутинност и ме забаламоса със спектакъл от конкуриращи се с посредствеността си преходни зрелища. Но се провали, защото отвръщах на махалата му по най-подходящия начин.

С  оглушителна тишина.

Born to Warm

Температурите така се катурнаха в последно време, че всяха всенароден ужас от евентуален криогенен апокалипсис. В този мозъчен ледников период, едно събитие, което един ден ще заеме почетно място в историята на музиката, беше леко пренебрегнато по ширините ни.

На 31 януари излезе новият албум на мацката, притежаваща толкова съблазнителен слухофлиртуващ невинно-мръснишки глас, че е в състояние да сгрее меломанската душа дори и при минус 29 градуса.

Lana стреля все по-високо. И все по-навътре.

Лисбет

„Мъжете, които мразеха жените ” ме впечатли силно.

Причината за това не беше нито в добре свършената работа на култовия режисьор Дейвид Финчър (Седем, Боен клуб, Социална мрежа), нито в музикалното оформление, дело на Атикъс Рос и титана Трент Резнър (Nine Inch Nails).

Порази ме невероятното превъплъщение на Руни Мара в ролята на антисоциална хакерка, притежаваща фотографска памет и умения да прикрива самоличността си.

Отблъскваща в началото и неустоимо привличаща в края.

Snowinception

Цяла вечност измина в рамките на двата дни по пистата над Добринище, където открих сезона на:

– синките

– вманиачаването

– свободата

И за всичко това е виновна една опърничава  дъска с дължина 161 см, която носи неизличими белези от едно непознато за мен минало.

Когато чувствата са искрени, обаче, важно е единствено това, което предстои.

Живот и здраве – повече седмици в идните дни.

P.S. И много сняг, слънце, работещи лифтове и ….още повече сняг.

Female singers rule

Гласът й ме откъсваше от пасивното слушане на въртяни до откат радио хитове, но умело се изплъзваше от няколкото опита да бъде идентифициран.  Играта на котка и мишка приключи днес със следния резултат:

Тя характеризира себе си като „gangsta Nancy Sinatra” – определение, което ме провокира да се запозная както с нейното  творчество, така и с песните на дъщерята на великия Франк Синатра.

А след това дойдоха Джанис Джоплин, Jefferson Airplane, Адел…

Никога вече

Във вторник направих грешката да върна СМС на номер 145 и съжалих  МО-МЕН-ТАЛ-НО!

Вече три дни от него ми кихат СМС-въпроси с по два възможни отговора, единият от които, задължително, е супер неадекватен (което е напълно обяснимо). Всеки отговор се таксува със скромната сума от 2,40 лв.

Два пъти дори ми се обадиха с гласовете на Орлин Горанов и Васил Найденов, за да намелят още и още зарибявки за участие!

Вие заразихте ли се?

Сатанасана

Днес имам много лоши новини за всички, които се занимават йога или харесват Хари Потър.

Вие сте сатанисти.

Това заяви не кой да е, а бившият главен екзорсист на Ватикана, които твърди, че в периода 1986-2010 г. избавил от тъмни сили повече от 70 000 души.

Практикувам йога от година и дали това ме прави сатанист, мазохист или каратист  в очите на духовни авторитети, за мен няма особено значение.

Защото така се чувствам добре.

ОМин.

The Times They Are A-Changin’

Неделният следобед е момент, предразполагащ към размишления как животът е едно колело и случилото се преди, рано или късно ще се случи отново. Пиех чай сред лавиците с книги и спокойствието на читалнята в Orange Center, когато песента на Боб Дилън ме изтръгна от тези мисли и ме запрати в други.

Дори животът да е сбор от циклични събития с подходящата нагласа, всеки един момент може да е уникален. От нас зависи.

Изгубените Лайкове

Някой се беше досетил.

Месеци преди бума на виртуалното земеделие, статус-воайорството и зараждането на тенденцията количеството натрупани лайкове да се превърне във фактор за лична самооценка, някой заподозрял всичко това и се заел да материализира предприемчивите си мисли.

Така се родила идеята за изделие, което да залъже бъдещия масов глад за лайкове, но, за съжаление, прототипът бил откраднат.

Останала само една снимка, която е достатъчно красноречива от какъв шедьовър биде ощетен светът: