Здравей в тази прекрасна слънчева сутрин, която за малко не се превърна в кошмар.
Когато с пищящи още уши застанах пред огледалото, премреженият ми поглед го видя.
Странен белег в зоната на десния хълбок.
Прокарах пръсти по кожата и с облекчение разбрах, че снощи не са ме рязали.
Беше надпис.
От две думи.
Твоето име.
То ме доведе до тук.
Бях цял, но вътре в мен нещо липсваше.
И все още липсва.
Отвъд 72 думи 