Здравей в тази прекрасна слънчева сутрин, която за малко не се превърна в кошмар.

Когато с пищящи още уши застанах пред огледалото, премреженият ми поглед го видя.

Странен белег в зоната на десния хълбок.

Прокарах пръсти по кожата и с облекчение разбрах, че снощи не са ме рязали.

Беше надпис.

От две думи.

Твоето име.

То ме доведе до тук.

Бях цял, но вътре в мен нещо липсваше.

И все още липсва.