Частичка необременено съзнание се отдели от него,  зарея се в околното пространство и го погледна.

Той стоеше неподвижно, но в него върлуваше ураган от хаотични мисли. Те се раждаха осакатени и се втурваха в незнайна посока, за да не се върнат повече.

Мъглата устремно напредваше, завихри се, придърпа прашинката и я погълна хищно.

За един кратък миг, докато гъстата бяла пелерина се спускаше над него, някъде отдалеч, той чу шепот.

„Събуди се”.