[2×72] Спокойно*

Ох. Тук съм вече. Но за кратко. Не ме питай как стигнах и от кога не съм спал. Лудница. Ще ти разправям после. Иначе почти нищо не нося. Имам някакви кинти, но повечето са ми назаем. Какво ще правя тук, нямам си идея. Не ми е ясно къде трябва да отида, с кой трябва да се срещна и за какво да го уговарям. Дори не знам за кой го правим. Но няма проблеми. Ще се оправим. А ако се насе***, ще се избършем. Много бързо и неусетно. Не как да е, а с мокри кърпички. Никой нищо няма да разбере, човек. Даже ще замирише на хубаво. Всички ще са доволни. Спокойно. Почерпи ме сега едно кафенце, кажи ми какво става тука и да се почва. И само едно нещо преди това. Цигарка да имаш?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Бегла въстановка по фрагменти от чужди спомени за нечии думи.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s