Вечният танц

Корица

„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак е от онези творби, които с две ръце хващат сърцето ти още от първите редове и не го пускат до последната страница, като ту го галят с топъл допир, ту го стискат в мразовита хватка.  Историята, развиваща се през най-мрачните години на Нацистка Германия, е разказана от гледната точка на Смъртта.

Заключителните изречения на романа синтезират темата за вечния танц между бялото и черното, в който всички ние неизменно биваме въвлечени, докато пишем и разгръщаме страниците от книгата на своя живот:

„Исках да кажа на крадеца на книги много неща за красотата и жестокостта. Но можех ли да й кажа нещо за тези неща, което тя вече да не знае? Исках да й обясня, че постоянно надценявам и подценявам човешката раса и рядко просто я оценявам. Исках да я питам как едно и също нещо може да бъде толкова грозно и прекрасно, и неговите думи и истории толкова съкрушителни и възхитителни.
Но не изрекох нито едно от тези неща.
Можах само да се обърна към Лизел Мемингер и да й кажа единствената истината, която знам. Казах на крадеца на книги, а сега я казвам и нас вас.

***ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА***
ОТ ВАШИЯ РАЗКАЗВАЧ
Аз съм обсебена от хората

Препоръчвам ви книгата горещо. Купете я или я заемете от някой. Но не я открадвайте.

Реклами

One thought on “Вечният танц

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s