Боже беловласи, Tи, който седиш на леден трон на най-високия от най-високите снежни върхове, чуй зова на твоите смирени раби.

Тъжни облаци са надвиснали над нас. Спри черните им сълзи, които отварят кални рани в сърцата ни, докато се сипят като оловни куршуми върху земята. Докосни с хладната си благосклонност тези гиганти от воден пух. Нека сълзите им се зареят като ефирни лебеди и да оцветят небето с бялата си прелест. Нека тя прегърне всички облагородени и необлагородени наклони в Рила, Пирина, Родопа и Балкана, където през миналите сезони пишехме личните си декларации за независимост, свобода и щастие.

Нека да вали.

Нека се стеле.

Нека да трупа.

Нека зарине с бялата покривка на простотата всичките изопачени и усложнени представи за света, защото ние търсим красотата в семплите неща. А какво по-прекрасно от снежен склон сред вековния покой на планината?

Всички ние, които с бордове и ски под мишци сме отправили погледи в небесата, умоляваме Те, нека завали сняг!

Амин.