Един ден, когато на сутринта слънчевите снопове се развържат и лъчите се затичат върху мрачното ти лице, ти ще разбереш, че винаги си бягал от нещо. Всяка крачка, която си правил, за да се отдалечиш и забравиш, те е отвеждала все по-навътре в гъстата гора без изход.

Един ден, когато слънцето е в най-високата си точка и се извисява над всичко и всички, ти ще почувстваш, че гордостта е лош водач. Егото ти ще е печелило безброй малки битки, пренебрегвайки чуждите мнения, но войната ти ще е изгубена още в началото.

Един ден, когато сенките започнат да се издължават на изток и да се сливат една с друга, ти ще усетиш цената на мъката. През всичките години, които си прекарвал в съжаление, си ограбвал настоящето си, за да нахраниш миналото.

Един ден, когато светлината потъва зад далечния рид и облаците се оцветяват в гаснещо жълто, ти ще схванеш, че дадеността е мит. Всичко, което си пренебрегнал и за чиято стойност си оставал сляп, ще те напуска бавно и безвъзвратно.

Един ден ще бъде твърде късно за каквото и да било, и ти просто ще продължиш по своя път заникъде.