Прости ми

Прости ми,…

…загдето преди много години аз отвърнах на невинната ти провокация с думи, за чиито смисъл нямах ни най-малка представа.

…че след като си отиде тъй без време, аз се страхувах като ме навестяваш в сънищата ми.

…за това, че когато почувствах несъстоятелността на твоя авторитет, аз започнах да виждам повече, отколкото би сметнал за необходимо.

…че не забравих неизпълненото ти обещание към мен. Дори когато слънцето преустанови обречените си опити да го забележиш, дори когато мракът те прие като стар приятел, аз още помнех.

…че подгизнал от бурите на ежедневието, забравям да напоявам безвъзвратно изсъхващите корени.

…че изисквам от теб да не се взираш в отминалите ми образи и да спреш да цитираш примери от отдавна затворени страници на книги, затрупани под слоеве прах.

…че заради обречени да загинат идеали, които реалността не разбира и отхвърля все повече, аз не покрих твоите очаквания.

…че в стремежа да направя две крачки, не една, аз провалих цялото пътешествие.

…че позволих на чуждите настроения и думи да формират недостойното ми отношение към теб.

…че зад маската на приветливостта, аз кътам осъзнаването за твоята неумелост и низки страсти.

…че не искам да съм теб.

Прости ми.

Аз вече си простих.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s