Ферма достоверна

На път за София, след четвъртата поредна Чепелареада, Маги поде своята история за семейната им ферма на село, a диктофонът слушаше внимателно…

Фермата

Фермата ни се намира в един китен район на българската провинция с преобладаващо ромско население. Ние си имаме цяло ромско семейство, което се грижи за нея. Циганката Иванка и циганинът Христо. Имат само четири деца – три момичета и едно момче, като обичат само момчето. Момичетата – не много, защото те така или иначе ше ги продават. Вървят между 1000 и 3000 евро. На нашето цигане булката струваше 2000 евро май. От съседното село я купиха. Тя доста старичка – на 17 години. Половин година мина и още не беше забременяла. Обзаложихме се, че ако не забременее скоро, ше я върнат.

А ще си земат ли парите? Ами това се чудим, мисля, че не. Обикновено не се връщат парите.

Какво държи тези хора във фермата? Те какво получават? Ами получават, в смисъл, имат заплата. Отделно, че имат много социални придобивки, които по никакъв друг начин не биха могли да имат. В общи линии са доста заможни цигани на фона на останалото село. Нямаха нищо. Живееха в някаква схлупена къща, като пушекът от комина вместо да излиза навън, се връщаше в къщата, та не можеха да се видят вътре кой кой е. Тате им даде пари за материали. Построиха си къща. Дадохме им разни стари вещи – имат два или три телевизора, Булсатком, защото циганин без сателитна чиния и стерео-уредба няма. Всичко си имат. Един стар компютър дори, пердета, чаршафи, бойлер, баня…преди си нямаха баня. Тате веднъж беше много очарован, защото купи от Женския пазар някакви дръвчета за нашия двор и ромът му казал „А бе, шефе, ше купиш ли и на мене две дръвчета, че да си засадя тука в двора?” Тате беше много впечатлен, че той поиска нещо за неговия двор да си го понаправи, облагороди.

Интеграцията

Та това бяха наченките на интеграцията. Все си мислехме, че ще ги интегрираме, ма много не стана, защото малкото цигане, смисъл то не е малко, на 16-17 години е, реши, че трябва да се жени. След като две години подред беше все в осми клас, реши, че няма какво повече да научи в училище и вече му е време за задомяване. Не можел така, щото му се смеели съучениците, там приятелите, и трябвало да се ожени. И какво? Ще роди някакви деца, дето и те ще родят деца. И нищо. Никакво развитие. В същото време циганинът ни обяснява, че момичетата  се женят по-рано, защото това е начин да ги предпазят да не станат проститутки. Което също е някаква логика, но не знам. Единственият начин това да се оправи е с много много силно образование. Няма нищо друго, което може да помогне. Ама то на село образованието е едно…  Учат като в килийното училище – откъм вратата са първи и втори клас, в средата на стаята – трети и четвърти, в края – най-големите. Единственото общо между различните класове е, че никой не може да чете, ако ще и до 12 клас да стигне.

Зайците

Лично аз много обичам заешко месце. Още в началото на фермата решихме да не гледаме големи животни, а да гледаме зайци. Тате даде парички на циганина-ром да отиде да купи зайчета. Той гледал да купи по-едри зайчета, че повечко месце да дадат. Ама те като се заплодиха и родиха, сичките з умряха. Оказа се, че са били роднини и близки. Затова сега имаме нова стратегия за зайците. Ще ги купуваме от различни населени места, така че да не са си рода. Ще купим няколко в София, няколко на пазара на село, няколко от съседното село…И така.

Свинята

Защо свинята се казваше Есперанца, знаете ли? Защото, мама и тате, като ходели да купуват свиня, пазарът се намирал някъде извън София. Трябвало да минат през някакви гаражи, паркинги, дето се оказва, че били на бившия мъж на Надежда Михайлова. И мама казала „Ей, тая свиня, гледай тука какви гаражи е направила”. И понеже после отишли да купят прасето, решили да го кръстят направо на Надежда Михайлова, защото и тя е страшна свиня, и прасето си е свиня. Есперанца беше доста често разгонена. Даже веднъж избягала през нощта, за да търси мъж. Ама намериха я, де, върнаха я. А след това се разболя от мастит, стана ужааасно слаааба и ние се изплашихме, че няма да има никакво месо по нея. Ама после се оправи, та си я хапнахме и беше добре.

Прасето

Прасето се казваше Пурко, защото беше кръстено там на онзи филм с Тодор Колев. И то беше наистина най-мъничкото, ама в същото време пък беше най-щастливото прасе, защото последно го заколихме. И така, вече нямаме прасета.

Кокошките

Кокошки…Мисля, че имахме и гъски, ама аз много не права разлика между гъски и кокошки. Не, правя, майтапя се. Обаче кокошките се нещо намалявали, все не снасяли яйца и мама каза „Еми, тогава ше ги заколим”. На следващият път бяха снесли много яйца. Циганите сигурно си свивали яйцата за тях…

Котката

Имаше и една котка, която в началото беше много сладка. Джулия я кръстих, защото имаше зелени очи.

Джулия какво общо има със зелени очи?  Всичките Джулии са със зелени очи. Ми да.

Аз познавам, дето не са със зелени очи. Те не са Джулия, а Юлия.

Котката беше много сладка и в един момент стана ужасно нахална и ужасно лакома. Ние сядаме да ядем и тя започва да ни се катери по краката, защото иска храна. И си влизаше в кухнята, дори веднъж отвори хладилника. Представяте ли си? Веднъж толкова много яде, че коремът й започна да се свлича по земята и продължи да яде. Не мога да забравя и когато нападна кюфтетата, които баба беше сложила да се размразят на слънце. Докато се усетим и…за обяд ядохме само салата. На всичкото отгоре си имаше мъж негър, някакъв черен котарак, явно много потентен и постоянно беше бременна. Незнам какво се случваше с котенцата, защото не ги виждахме. Много ме е страх да не ги е изяждала. Защото има и такива животни. Тате май нещо се ядоса на тая котка и направи един такъв знак на рома и…тя изчезна.

Телето

Теленцето беше кръстено на една героиня от турски сериал. Мисля, че Ася се казваше (бел. ред. – ударението е на „я”). Мислехме да си го направим на крава, ма не го направихме, защото не го дочакахме. Беше много палаво. Веднъж обоцка мама по крака и тя каза „То, това теле май ше го…” Сещате се. И наистина така се случи с телето. Вкъщи имаше супер много кръв, защото ние ние ги разфасоваме на село, ама все пак си ги носим във фризера. А да ви кажа какво ми се случи в банята. Влизам аз да се къпя и гледам там една кофа, завита с някаква мушама под душа. Дърпам малко кофата и главата седи и ме гледа. Облещен поглед! В този случай наистина си казах, че повече няма да ям месо. И наистина не ядох две седмици.

Севера и Юга

В нашето село ми прави впечатление, че има само една крава, което говори, че са супер мързеливите. А в съседното село… Вижте, е това е много интересно. Нашето село е на южен склон. От една страна е добре, защото хората в миналото по-малко са боледували, специално от туберкулоза. А срещу нашето село има едно друго, което е на северния склон и там са били по-болнави хората, обаче в същото време са по-работливите. Това село си е нормално село с нормално много крави, животни. Повечето цигани работят, аре в Испания, ма нещо работят, уж, нали. Къщите повечето са хубави. А нашето село са некакви такива мързеливци. Това е моята теория – че хората на север работят повече от тези на юг. По същата логика и с нашето село – на южния склон са мързеливи, на северния  склон са работливи.

Как е доказано?  Е, добре, според тебе, защо северните народи са по-богати и по-развити са южните нации?

Защо? Ами защото е по-северно, по ти се работи. Като те напече слънцето, те домързява. А северният склон сигурно толкова не го е печало слънцето.

Как разбираш, че повече работят там? Ами селото изглежда по-добре и е по-развито. Може би са различен клан цигани или може да има повече българи.

Заключението

Последният път, като ходихме на село, разбрахме, че булката на цигането е вече бременна, така че нашето ромско семейство ще се увеличи. Оказа се също, че кокошките не бяха снесли яйца, защото кокошки вече нямаше. Циганите – роми ги бяха изклали и изкльопали. Мама страшно се ядоса и каза, че ще продаваме фермата. Не знам колко ще я държи тази идея, но аз ще кажа ако обявяваме за продан двуетажна реновирана къща с двор от два декара и цяло прилежащо ромско семейство в китната българска провинция.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s