„Дванайсе“

celebration

През прозорец с дограма нова се леят ведри майски лъчи.
Протегна се с усмивка блажена и бавно отвори очи.
„Най-после” – прозя се и издиша с безкрайно облекчение –
„Видя му се края на това десетилетно мъчение”.

Рокличка от чужбина, маникюрче, татус, гримче, косичка.
„Огледалце, огледалце, коя е най-красива от всички?”
Костюм по поръчка, яка мацка, пръстени, ланци, беемве,
„Кажи честно, няма ли Аз да бъда най-голямото дупе?”

Отрупани с блага трапези, от близко и далеч роднини,
някои невиждани с месеци, други – от дълги години,
потупване по гърба, целувки, сълзи, наздравици тежки,
тлъсти пакети, пликове, маркови аромати и дрешки.

От едно до дванайсет без грешка броят, крещят, и повтарят.
Лъскави черни врати в приветлива се прегръдка отварят.
Тлъсти пръсти натискат волана, звук залива сивия път,
за да отприщи поток към парада, прелял от его и плът.

Някои през прозорците пеят на полупразни шишета,
на площада други са в екстаз сред кючеци и маанета,
на запотено чело с мерак се лепна столевка и ето –
зурните запулсираха трескаво и взривиха небето.

По универсалния червен килим, сами или по двойки,
горди и блестящи, стъпват десетки младежи и девойки.
Спират пред хотела и към светкавиците позират със вик,
отбелязвайки триумфално своя дълго чакан звезден миг.

Вечер за вечни спомени и крехки дръзки обещания,
време за самозабрава и прокарване на желания,
дълго задушавани под пластове от свян и умереност,
но все по-постижими със всяка глътка течна увереност.

Напукани чаши, бели лекета по дрехи и в паметта,
разкопчани ризи, размазан грим и мазоли на сутринта.
Тела, снощи отдали се на зова на първичните нужди,
днес се разминават набързо, без думи, и с погледи чужди.

Дни и нощи – безредни, безкрайни, безотговорни, безсънни,
лазурни морета и алкохолни океани бездънни,
купон до откат с ориенталски ритми и салфетки без брой,
блъсканица, размяна на ядни погледи, спречквания, бой.

Когато слънцето потъна бавно под спокойните вълни,
сетният светлинен сноп пробяга по зачервените очи.
Потърка ги, прозя се, дръпна силно от догарящия фас
и с усмивка уморена поздрави първия спокоен час.

Дали по пътя наобратно ще се весели до забрава
или за бъдещето ще изгражда устойчива представа?
Дали ще остарее отрано или ще остане с дух млад?
Дали ще дефилира във временен или във вечен парад?

Дали ще избере комфортната зона, в която да тлее
или отвъд границите ще иска да крачи и живее?
Ще е ли същността си или като друг ще се предрешава?
Всеки има свобода и сила за себе си да решава.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s