През прозорец с дограма нова се леят ведри майски лъчи.
Протегна се с усмивка блажена и бавно отвори очи.
„Най-после” – прозя се и издиша с безкрайно облекчение –
„Видя му се края на това десетилетно мъчение”.

–

Рокличка от чужбина, маникюрче, татус, гримче, косичка.
„Огледалце, огледалце, коя е най-красива от всички?”
Костюм по поръчка, яка мацка, пръстени, ланци, беемве,
„Кажи честно, няма ли Аз да бъда най-голямото дупе?”

Отрупани с блага трапези, от близко и далеч роднини,
някои невиждани с месеци, други – от дълги години,
потупване по гърба, целувки, сълзи, наздравици тежки,
тлъсти пакети, пликове, маркови аромати и дрешки.

–

От едно до дванайсет без грешка броят, крещят, и повтарят.
Лъскави черни врати в приветлива се прегръдка отварят.
Тлъсти пръсти натискат волана, звук залива сивия път,
за да отприщи поток към парада, прелял от его и плът.

Някои през прозорците пеят на полупразни шишета,
на площада други са в екстаз сред кючеци и маанета,
на запотено чело с мерак се лепна столевка и ето –
зурните запулсираха трескаво и взривиха небето.

По универсалния червен килим, сами или по двойки,
горди и блестящи, стъпват десетки младежи и девойки.
Спират пред хотела и към светкавиците позират със вик,
отбелязвайки триумфално своя дълго чакан звезден миг.

Вечер за вечни спомени и крехки дръзки обещания,
време за самозабрава и прокарване на желания,
дълго задушавани под пластове от свян и умереност,
но все по-постижими със всяка глътка течна увереност.

–

Напукани чаши, бели лекета по дрехи и в паметта,
разкопчани ризи, размазан грим и мазоли на сутринта.
Тела, снощи отдали се на зова на първичните нужди,
днес се разминават набързо, без думи, и с погледи чужди.

–

Дни и нощи – безредни, безкрайни, безотговорни, безсънни,
лазурни морета и алкохолни океани бездънни,
купон до откат с ориенталски ритми и салфетки без брой,
блъсканица, размяна на ядни погледи, спречквания, бой.

–

Когато слънцето потъна бавно под спокойните вълни,
сетният светлинен сноп пробяга по зачервените очи.
Потърка ги, прозя се, дръпна силно от догарящия фас
и с усмивка уморена поздрави първия спокоен час.

Дали по пътя наобратно ще се весели до забрава
или за бъдещето ще изгражда устойчива представа?
Дали ще остарее отрано или ще остане с дух млад?
Дали ще дефилира във временен или във вечен парад?

Дали ще избере комфортната зона, в която да тлее
или отвъд границите ще иска да крачи и живее?
Ще е ли същността си или като друг ще се предрешава?
Всеки има свобода и сила за себе си да решава.