Адът е зад тази пресечка,
раят също там стои,
а помежду им – тясна пътечка,
където застанал си ти.
Съвземи се човече, стана време
най-после да решиш –
да бъдеш в помощ, да си бреме,
или някак си да продължиш.
А може и да спреш намясто,
отказвайки да бъдеш друг
някъде направо, вляво или дясно,
и просто да останеш тук.
Нека кулинарното пътешествие по случай публикация № 100 започне сега.
Едно. За начало – трудносмилаема салата от безкрайно повтаряни мисловни и поведенчески модели, овкусена с едро нарязани закостенели идеи и сосове от тъмнина, хлад и объркване.
Две. Гвоздеят в менюто е филе от дългогодишни и скорошни впечатления, гарнирано с осъзнатост, сготвена на пара, и зелени стръкове безпристрастност, търпение и желание за взаимност:
Стени от мрак, стъкло и гранит.
Отпред души със същност чиста.
С дар от разум политат за миг.
И се пръсват в тъмни мъниста.
…
Някой там на нещо се смее.
Друг крещи от болки ужасни.
Трети търпи. Онзи злобее.
Виждаш ги с очи безучастни.
Виждаш паразити на почит.
Добри дела, омацани с кал.
Извечните грешки в нов прочит.
Съдби, белязани от печал.
Виждаш глад за притежание.
Немощ със свита от пороци.
Форми без грам съдържание.
Честни лица с люти отоци.
Виждаш танц на страсти безцветни.
Ярки стремежи, стрити на прах.
Купчини с лъжи безответни.
Нужди, задоволени със страх.
Виждаш, но сляп избра да вървиш.
Сляп, глух и тих през сивотата.
Търсещ някой, за да споделиш.
Пътя, блянове, пустотата.
Три. Следва чаша със замайваща напитка, която да преведе нагнетените с нови усещания тяло и ум през лепкавия мрак от разочарования, безразличие и изтощение до отрезвяващото прозрение за състоянието, в което човек може да преодолее всичко, дори себе си.
Четири. Десертът е крем от щастие без оцветители, подобрители и консерванти; пречистено от очаквания и предразсъдъци; извиращо без център и причина; щедро, всепроникващо и обновяващо.
Различни са вкусовете на пустотата и всеки един от тях си има цена.
През прозорец с дограма нова се леят ведри майски лъчи.
Протегна се с усмивка блажена и бавно отвори очи.
„Най-после” – прозя се и издиша с безкрайно облекчение –
„Видя му се края на това десетилетно мъчение”.
–
Рокличка от чужбина, маникюрче, татус, гримче, косичка.
„Огледалце, огледалце, коя е най-красива от всички?”
Костюм по поръчка, яка мацка, пръстени, ланци, беемве,
„Кажи честно, няма ли Аз да бъда най-голямото дупе?”
Отрупани с блага трапези, от близко и далеч роднини,
някои невиждани с месеци, други – от дълги години,
потупване по гърба, целувки, сълзи, наздравици тежки,
тлъсти пакети, пликове, маркови аромати и дрешки.
–
От едно до дванайсет без грешка броят, крещят, и повтарят.
Лъскави черни врати в приветлива се прегръдка отварят.
Тлъсти пръсти натискат волана, звук залива сивия път,
за да отприщи поток към парада, прелял от его и плът.
Някои през прозорците пеят на полупразни шишета,
на площада други са в екстаз сред кючеци и маанета,
на запотено чело с мерак се лепна столевка и ето –
зурните запулсираха трескаво и взривиха небето.
По универсалния червен килим, сами или по двойки,
горди и блестящи, стъпват десетки младежи и девойки.
Спират пред хотела и към светкавиците позират със вик,
отбелязвайки триумфално своя дълго чакан звезден миг.
Вечер за вечни спомени и крехки дръзки обещания,
време за самозабрава и прокарване на желания,
дълго задушавани под пластове от свян и умереност,
но все по-постижими със всяка глътка течна увереност.
–
Напукани чаши, бели лекета по дрехи и в паметта,
разкопчани ризи, размазан грим и мазоли на сутринта.
Тела, снощи отдали се на зова на първичните нужди,
днес се разминават набързо, без думи, и с погледи чужди.
–
Дни и нощи – безредни, безкрайни, безотговорни, безсънни,
лазурни морета и алкохолни океани бездънни,
купон до откат с ориенталски ритми и салфетки без брой,
блъсканица, размяна на ядни погледи, спречквания, бой.
–
Когато слънцето потъна бавно под спокойните вълни,
сетният светлинен сноп пробяга по зачервените очи.
Потърка ги, прозя се, дръпна силно от догарящия фас
и с усмивка уморена поздрави първия спокоен час.
Дали по пътя наобратно ще се весели до забрава
или за бъдещето ще изгражда устойчива представа?
Дали ще остарее отрано или ще остане с дух млад?
Дали ще дефилира във временен или във вечен парад?
Дали ще избере комфортната зона, в която да тлее
или отвъд границите ще иска да крачи и живее?
Ще е ли същността си или като друг ще се предрешава?
Всеки има свобода и сила за себе си да решава.
