Публикацията ми за ходенето е сред най-четените в блога за миналата година.

Два месеца след като тя видя бял свят, имах възможност да я представя пред двайсетина човека под формата на реч. Удовлетворението от това ново за мен преживяване беше огромно. Не само защото говорех открито за нещо, което с отдаденост и желание правех от вече половин година, а и заради искрения интерес в очите на слушащите.

Малко преди да завърша речта си дадох едно обещание. Неговият давностен срок беше до края на 2014. Клауза за отказ не съществуваше, защото знаех, че ще го изпълня на всяка цена, въпреки… всичко останало.

Обещах си поне 2000 извървени километра за годината.

На 31 декември, няколко часа преди шампанското да изригне триумфално в мразовитата рилска нощ, броячът закова на тематичните 2015 км. Една противоречива година, на която посветих 532 часа ходене, завърши позитивно.

От няколко дни вече сме в новата година и както обикновено, започваме да мислим как ще бъдем по-добри в сравнение с миналата и най-после ще направим редица вечно отлагани неща.

Няма нищо лошо отново да си обещаем всичко това. Но нека го направим наистина. И да вървим към него. Всеки ден.

В противен случай обещанията ни няма да са нещо повече от снежинки, летящи към топла длан.

P.S. Единствената друга равносметка, която ще направя (защото смятам, че равносметките не са лукс, който да си позволявам само по веднъж в годината), е музикална. За 2013 г. тя беше разточителна, сега е кратка и ясна – Pulse на Pink Floyd. На почти всеки период от годината прилагяше конкретна песен от албума и той се превърна в саундтрака ми за 2014 г.

Обещай си да го чуеш. Ама наистина.