Хора, свърши се!!!

Десет месеца след обещаващото начало едно времеемко, хаотично и съкрушително за вдъхновението обучение по фотография по програма „Аз мога повече“ най-после приключи. Последният ден на недомисленото отроче на НСНИ вече е в историята и този факт ми носи само радост.

Спирам с негативизмите и ще изброя с какво все пак този курс беше полезен за мен:

• Купих си DSLR апарат и изпратих с почести желязната (буквално и преносно) сапунерка, която ми служеше вярно в продължение на 8 години;
• Освободих тясната квартира на автоматичния режим на снимане и още от първия ден, в който пуснах апарата, се пренесех в просторнo имение, обзаведено с неограничени творчески възможности, наречено „Ръчен режим“;
• Добих представа за фундаментални фотографски концепции като експозиция, цветна температура, композиция, дълбочина на рязкост, фокусиране, светлинен характер, източници на светлина, а също така и изтощаване на батерии в най-неподходящия момент, препълване на хард дискове за отрицателно време и скоростно разгневяване на хора в градския транспорт;
• Станах по-наблюдателен към случващото се в света наоколо и привикнах да нося апарата навсякъде с мен, за да съм винаги готов да уловя интересна ситуация;
• Застанах още по-твърдо зад позицията, че Photoshop не е заместител на неспособността да използваш съдържанието на черепната си кутия по време на снимане. Понякога шедьоврите се създават по случайност, но обикновено нещата не стават по този начин. Кадърът първо трябва да се оформи в съзнанието на снимащия, след което да бъде материализиран в паметта на апарата;
• Започнах да снимам в RAW и това ми даде свободата да овкусявам (подчертавам – умерено) снимките си, така че да изпъкне техният аромат;
• Запознах се с интересни хора, с които споделям общи интереси не само във фотографията, но и в области извън нея;
• Получих диплома по фотография, което би могло да увеличи шансовете ми с противоположния пол („а дано, ама надали“ – както се пееше е онзи хит, който полепва по ушите като захарно петле, заляно с мед).

Засега добре. А от сега нататък?

Честно казано, не знам точно. Ще продължа да улавям решаващи моменти и се надявам да посветя на нещо творческо, вдъхновяващо и развиващо личността. Предполагам, че фотографията ще започне от там, където курсът по фотография завърши.

Преди да стигнете до края на тази статия, погледнете отново снимката най-отгоре. Тя е шестнадесетата и последна снимка от „портфолиото“ ми за последния изпит от курса, за който имаше изрично изискване да предоставим 15 кадъра и нито един повече. Тогава защо изобщо я включих? Защото тя поставя необходимия завършек на един противоречив период и блог (не този, а фотографския) и ми носи позитивното усещане, че случилото се през това време е имало някакъв смисъл.

Снимката е наречена „Страхотен ден за свобода“ – по едноименната песен на Pink Floyd.

Нека всичките ни дни занапред бъдат точно такива.