Мило мое

Мило мое, къде си сега?

Дали си някъде в парка
и някой нежно докосва
твоята малка ръка,
която за първи път не отдръпваш?
Покорявате ли страшен връх
или танцувате до първи лъчи
без да си поемете дъх
и без да разплетете очи?
Разреваваш ли се от смях
от поредната му умна шега
или сте легнали в тревата
и радостно броите
колко точно ще паднат
тази нощ от звездите?

Чака ли пред теб скъпарско гурме?
Или тренирате вкуса си
по ъглите на далечни светове?
Пестиш ли си хапките?
Щедра ли си в обноските?
Продължаваш ли да държиш
да е всичко перфектно за гостите?
Плаща ли ти сметката?
Още ли не приемаш това?
Или човек се променя в името на…
Как казваше на нещото,
което още не мога да изрека?

Прегръщате ли се шумно
в някоя пътна отбивка,
в спа хотел в планината,
или на кораб на другия край на Земята?
Трептят ли около вас пламъци на свещи,
лежат ли по пода дрехи и вещи,
започнаха ли устните му те галят,
за да те затоплят и разпалят,
преплитат ли се в косите ти гъсти
белите му зъби и силните пръсти,
отърква в теб перфектно тяло
от всички известни и неизвести страни?
Кара ли те да забравяш думата „спри“?

Мило мое, къде си сега?

Защото аз съм тук – седя
до прозореца с чаша хладно кафе
и гледам празното канапе,
където всичкото
мило и мое
някога
бе.

Advertisements

Уау или мяу? Как ти се стори?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s