Тя обичаше вълшебствата,
които чезнеха от нашия свят:
дребен жест, подарък без повод, цитат,
затова я помолих да си покрие очите,
да се завърти на крак три пъти
и като стъпи, да протегне ръка.
Тя се оттласна и се засмя,
замая се доста, но устоя,
после ме потърси с длан
и вече не бях там.
Отвъд 72 думи 