След филма бе въпрос на време да премина към известната трилогия книги. Преходът от фентъзи към криминален роман мина гладко, благодарение на завладяващата история, развиваща се в Швеция в началото XXI в.
Някои книги не искам никога да свършат, а при други – нямам търпение да науча края. За поредицата мога да кажа и двете неща.
Препоръката ми е „да заредите кафеварката, да приготвите няколко сандвича” и да се потопите.
Лисбет ви очаква.
[връзката осъществена]
Привет, ние сме. Издигането мина нормално. Сблъскахме се с някои обичайни проблеми, но вече сме горе и се…
[сигналът отслабва]
…скачихме. Направихме няколко кръгчета. Различно е от всички страни. Досега знаехме какво да правим, но…
[сигналът накъсва]
…вече се чудим на къде сме от тук нататък? Никой не говори за това, но им личи на всички.
[връзката изгубена]
Хюстън! Къде изчезна пак? Какво да правим тука?
Кажи нещо, дума поне…
Не е така и ще ти кажа защо.
Нямаш право да отстъпваш, да се оплакваш, да се отказваш.
Трудностите в живота се появяват, за да се учиш от тях и да натрупаш опит. Ако нещо не върви – не се товари с излишни емоции. Приеми го. Отхвърли важността му. Бъди спокоен.
Запомни, че всичко ще отмине. Слънце ще изгрее и след най-тъмната нощ.
И когато това стане, ти ще бъдеш по-силен от преди.
Той е ГЛАДИАТОР. Стои до картонена инсталация с принт на футболно игрище и информира хората. Решавам да се възползвам, но чакам пред хладилника, докато го заредят. Тя е АНГЕЛ. Циркулира в следкасовата зона с тлъст таблет и понеже имам три кена, ми дава подарък – четвърти. Усмихва се и ме регистрира за томболата с няколко правописни грешки. Задължителният банер фикс е наблизо.
Дали Jeff би побеснял ако знаеше как рекламират любимата му бира?
От това изречение във facebook си спомних за прекрасния момент, когато помолих служителка на Български пощи да напише фактура. Изгледа ме така, все едно й изливам кофи вселенска несправедливост в лицето, три пъти опита да я напише, като при всеки бъркаше я крайната сума, я името на фирмата, я основанието. На четвъртия опит успя, но така отскубна документа, че част от данните на фирмата останаха в кочана. Незаменими са българските школи за търпение.
Загиване на всичко материално или свършек на света такъв, какъвто го познаваме, за да бъде дадено началото на нещо ново? Краят може да бъде толкова различен.
Има един кратък български филм, в който се твърди, че светът е преминал през няколко еволюционни цикъла, които определят хода на нашето съзнание. На 23.12.2012 г. щял да започне последният цикъл, с който ще настъпи драстична промяна в нивото на съзнанието и преминаване в…
Всъщност, научете сами:
Неделното основно почистване се превърна в своеобразно пътуване във времето.
В края на деня пред мен се издигаше еднометрова купчина от лекции, тетрадки и учебници – все неща, изиграли определена роля в периоди от моето минало. След което, в знак на благодарност и „в случай че потрябват някога”, придобиха безсрочната привилегия да събират влага по кашоните.
И дойде денят да се разделим. Не с носталгия, а с радост.
Притежанието е нещо така преходно…
Януари 1997 – Небе и свобода. Компютър??? Мишката не беше ли животно?
Юли 2000 – Компютърен клуб. Въодушевени лица зяпат клането в CRT монитора пред тях. Подминавам ги без особен интерес.
2001-2002 – Вкъщи. Безкрайно кликане с левия бутон на механичната мишка. Толкова е късно, че чак става рано.
Юни 2008 – Новината. Ужасяваща за мишките, екзалтираща за хората.
20 април 2012 – Обявен е open beta weekend. Безкрайни опити за влизане в сървър.
15 май 2012 – Choose your class.
Разлог е прекрасен:
Докато пътувах нататък в съботата преди Великден, осъзнах, че посещенията ми в родния град стават все по-редки. И вече почти изцяло са предизвикани от някакъв конкретен повод. Ако нещо възкръсна в мен тогава, то бе убедеността, че грижата за корените, от които произхождаме, трябва да е постоянна.
Народът е казал, че род рода не храни, но тежко му, който я няма. Дано по-често се вслушваме в думите му.
Ле?
„Усещам, че нещо ще се случи. Малко остава” – думите на един приятел, който преди време ми разказва за ситуацията в Сирия и Иран и за настъпващото раздвижване в световните сили.
Тогава темата не ме трогна, но отношението ми се промени докогато разлиствах тази книжка с пророчества на Ванга и попаднах на:
Как ви звучи това с оглед на вълненията в Близкия изток и приближаването на една нарочена дата през декември тази година?
Отвъд 72 думи 