Категория: Историйки

Интересни времена

Boris KondevВашият коментар

Неизпълнени обещания от други и тотална липса на лоши чувства. Свобода от концепции.

Безотговорност, наградена с поука. Изпитания.

Отношения, преобърнати на 180 градуса. Нови ъгли. Нови багри. Нови емоции.

Свободна любов.

Пътешествия навън и приключения вътре.

Вдъхновение от прашинки. Вдъхновение от титани.

Книги, които говорят на твоя език.

Хранене набързо. Бавни решения.

Точки, които си свързал. Шамари, които приветстваш. Кал, за която ще си благодарен.

Сродни души и безброй резени диня.

Интересни времена.

[2×72] Follow the Лидер

Boris KondevВашият коментар

Наскоро чух една невероятно силна радио реклама по City.

Pitbull тъкмо се беше отчел в поредния мегахит, отличаващ се от предишния с негово участие по това, че прилича на по-предишния, когато зазвуча следното:

*дзън, дзън*
– Накъде летим, тате?
– Към планетата Земя, сине.
– А защо?
– За да напомним на хората, че трябва да пазят Земята.
– Но как, тате?
– С Лидер, сине, велосипеди Лидер.
…
 
До този съдбовен момент марката не ми беше позната. Порових се в Нета и открих фирмен сайт и една характерна за определен тип телевизии реклама.

След като Лидер спомага за пазенето на планетата и бягството от скуката, чудя се какво би станало ако караме Specialized или SCOTT? Вероятно пустините ще се превърнат в тучни равнини, неврозите ще отшумят и ще се отвори път на щастието, хората ще открият безусловната любов.

Нашето спасение дебне от толкова близо. Просто трябва да следваме Водача.

Още повече

Boris KondevВашият коментар

Нещо странно, нещо чудно или нещо необичайно е особеното в този билборд, който от известно време заглеждам, докато пътувам сутрин за работа?

Или пък тотално съм се заблудил и всичко си е съвсем естествено и напълно нормално?

Чувствам се дълбоко вдъхновен и бездънно инспириран от рекламата, затова по-долу предлагам два допълнителни варианта, с които би могла да се съчетае в една цялостната серия.

Ако статията ви харесва, можете и да я лайкнете.

😉

Антипост

Boris KondevВашият коментар

Покрай статията за земетръсните статуси тук нахълтаха слова, достатъчни да захранят около единадесет публикации с традиционната дължина. Тогава се замислих, че след като има определени дни, в които хората постят, защо да няма неопределени дни, в които аз да НЕ се подлагам на пост? Тоест да поствам, без да стоя на пост и да следя колко максимално думи да минат през ситото?

Така се роди категорията „Антипост”.

Тази статия не попадна там.

Обява за 0,05 млн. стотинки

Boris KondevВашият коментар

Не бяхме готови за нея.

Когато Хрис я видя и отбележи „Скивай, баце, някой продава Ламборгини”, никой не подозираше на какво сме попаднали.

Обява с четири снимки на автомобили и текст, закрит под афиш, предлагащ бързи и ефективни услуги по дезинсекция и дератизация. По принцип не се кефя на автомобили, но любопитството ме зачовърка и започнах внимателно да махам горния слой хартия, за да не увредя текста отдолу.

Изрових една безпрецедентна находка.

Non-premium quality promotion

Boris KondevВашият коментар

Той е ГЛАДИАТОР. Стои до картонена инсталация с принт на футболно игрище и информира хората. Решавам да се възползвам, но чакам пред хладилника, докато го заредят. Тя е АНГЕЛ. Циркулира в следкасовата зона с тлъст таблет и понеже имам три кена, ми дава подарък – четвърти. Усмихва се и ме регистрира за томболата с няколко правописни грешки. Задължителният банер фикс е наблизо.

Дали Jeff би побеснял ако знаеше как рекламират любимата му бира?

Ние VS бюрокрацията

Boris Kondev1 коментар

От това изречение във facebook си спомних за прекрасния момент, когато помолих служителка на Български пощи да напише фактура. Изгледа ме така, все едно й изливам кофи вселенска несправедливост в лицето, три пъти опита да я напише, като при всеки бъркаше я крайната сума, я името на фирмата, я основанието. На четвъртия опит успя, но така отскубна документа, че част от данните на фирмата останаха в кочана. Незаменими са българските школи за търпение.

Минало свършено

Boris KondevВашият коментар

Неделното основно почистване се превърна в своеобразно пътуване във времето.

В края на деня пред мен се издигаше еднометрова купчина от лекции, тетрадки и учебници – все неща, изиграли определена роля в периоди от моето минало. След което, в знак на благодарност и „в случай че потрябват някога”, придобиха безсрочната привилегия да събират влага по кашоните.

И дойде денят да се разделим. Не с носталгия, а с радост.

Притежанието е нещо така преходно…

Диаблолично

Boris KondevВашият коментар

Януари 1997 – Небе и свобода. Компютър??? Мишката не беше ли животно?

Юли  2000 – Компютърен клуб. Въодушевени лица зяпат клането в CRT монитора пред тях. Подминавам ги без особен интерес.

2001-2002 – Вкъщи. Безкрайно кликане с левия бутон на механичната мишка. Толкова е късно, че чак става рано.

Юни 2008 – Новината. Ужасяваща за мишките, екзалтираща за хората.

20 април 2012 – Обявен е open beta weekend. Безкрайни опити за влизане в сървър.

15 май 2012 – Choose your class.

Глас народен

Boris Kondev2 коментара

Разлог е прекрасен:

Докато пътувах нататък в съботата преди Великден, осъзнах, че посещенията ми в родния град стават все по-редки. И вече почти изцяло са предизвикани от някакъв конкретен повод. Ако нещо възкръсна в мен тогава, то бе убедеността, че грижата за корените, от които произхождаме, трябва да е постоянна.

Народът е казал, че род рода не храни, но тежко му, който я няма. Дано по-често се вслушваме в думите му.

Ле?