Категория: Разни

„Всичко мога, всичко знам.
Аз вълшебник съм голям!“

Из „Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко“
Михаил Лъкатник

Ако думите на българина се превръщат в дела, за 800 дни всичко ще ни е наред. Няма да имаме равни по ефективност на вътрешната и външната политика. Бизнесът ни ще е без аналог, а Бил Гейтс и Уорън Бъфет ще ни гледат в очите и ще си записват в бели тефтери с българско лого. Средствата от еврофондовете ще отиват само за общозначими дейности и сектори. Ще пишем трактати по човешки права и толерантност, които ще бъдат изучавани в престижни университети по цял свят. Майсторите ни ще са всепризнати заради бързата и качествената си работа. Националният отбор по футбол ще настига Бразилия по световни купи, а клубното първенство ще държи в задния си джоб английските и испанските първодивизионни отборчета. Процентът на сексуална удовлетвореност сред населнието ще е трицифрен, изневерите ще ги гледаме само на кино, хората ще са широко усмихнати и любовта за тях ще е усещане. Почти във във всеки дом ще има философ-спиртуалист. Всеки втори ще е графичен дизайнер с уникални, евтини и бързо осъществими идеи за визуална идентичност. Всеки трети ще е професор по електронергетика и ще има готова стратегия за енергийна независимост на страната. Ще изиграем ключова роля за помиряването и благоденствието на света като разкриваме кои са некадърните, подставените, терористите, агресорите и грабителите.

Ако думите бяха дела, овълчените овце ще са окрилени лъвове.

Боже беловласи, Tи, който седиш на леден трон на най-високия от най-високите снежни върхове, чуй зова на твоите смирени раби.

Тъжни облаци са надвиснали над нас. Спри черните им сълзи, които отварят кални рани в сърцата ни, докато се сипят като оловни куршуми върху земята. Докосни с хладната си благосклонност тези гиганти от воден пух. Нека сълзите им се зареят като ефирни лебеди и да оцветят небето с бялата си прелест. Нека тя прегърне всички облагородени и необлагородени наклони в Рила, Пирина, Родопа и Балкана, където през миналите сезони пишехме личните си декларации за независимост, свобода и щастие.

Нека да вали.

Нека се стеле.

Нека да трупа.

Нека зарине с бялата покривка на простотата всичките изопачени и усложнени представи за света, защото ние търсим красотата в семплите неща. А какво по-прекрасно от снежен склон сред вековния покой на планината?

Всички ние, които с бордове и ски под мишци сме отправили погледи в небесата, умоляваме Те, нека завали сняг!

Амин.

Ти си Божие чадо. Възлюбвай Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, и се моли за своето спасение.

Ти си произведение на средата, в която живееш. Съзнанието, настроенията и стремежите ти зависят изцяло от условностите на заобикалящата те действителност.

Ти си роден, за да служиш. Трудът ти осигурява общото благо и благосклонността на висшестоящите.

Ти си микроскопична прашинка във вятъра, безволево рееща се пространството.

Ти си поле от безграничен потенциал. Нямаш начало и край. Винаги си съществувал и винаги ще съществуваш.

Ти си се появил на тази земя с определена цел. Всички радости и несгоди, които ще те съпътстват в живота имат за цел да те научат на нещо.

Ти си това, което мислиш. Всичко в живота ти е съграждано от мислите ти отпреди години, от вчера, от днес.

Ти си Бог. Господар на живота си. Когато го разбереш, всичко ще е възможно за теб.

Безброй са чуждите разбирания какво представляваш.

Дойде време за твоята лична концепция за себе си.

Честита Нова Година.

Как се чувстваш в този момент?

Преследват ли те натрапчиви мисли и смущаващи чувства?

Потискаш ли се от самотата, нетолерантността, демагогията, неразбирането, пренебрежението, посредствеността, празнотата?
Задушаваш/дразниш ли се, когато обстоятелствата ти налагат да бъдеш определен тип човек, гражданин, служител, приятел, сродник, партньор?
Тревожиш ли се как изглеждаш в очите на другите?
Притесняваш ли се от липсата на ясна житейска цел?
Ужасяваш ли се от несигурността на бъдещето?

Ако не приемаш нещата навътре и всичките ти отговори са отрицателни, моля да приемеш моите поздравления. Презкурин и Фъкитол са прекрасна панацея, нали?

Ако дори на един от въпросите си отвърнал положително, приеми факта за добър знак, тъй като днес можеш да научиш нещо полезно.

По-долу има една универсална техника за постигане на здравословно ниски нива на смисъла/значението/важността на нещата. Нека думата „техника” не те плаши, защото не е нужно:

– да четеш безброй страници с неразбираема литература
– да полагаш усилия, за да успокоиш ума и тялото си или да застанеш в трудна за изпълнение поза
– да си купуваш клинове, постелки, броеници, китайски топки

Всичко необходимо е изцяло в твоите ръце. Буквално.

Едновременно с двете длани (и една върши работа ако нямате повече) направи следното:

1. Обърни ги нагоре и изпъни пръстите. Сега. Не след като прочетеш за какво става въпрос. СЕГА. Не друг път. С-Е-Г-А! Иначе ефектът няма да е цялостен. Много добре!
2. Допри връхчетата на палец и показалец така, че да образуват пръстен и задръж
3. Без да разваляш пръстена, свий безименния и кутрето към дланта и задръж
4. Усети прилива на…….това, което ти идва в момента
5. Без значение дали си с отворени или затворени очи, дали носиш очила, лещи, маска, воал, противогаз, скафандър и тн., задържайки жеста, бааааааааааааааааавно си кажи наум (прошепни, изкрещи, изпей или каквото ти е угодно) следното:

ОООООООО ММММММММ
АААААААА ЙЙЙЙЙЙЙЙ
НННННННН АААААААА ТТТТТТТТ АААААААА
ММММММММ УУУУУУУУ

Остави въбрациите да проникнат във всяка гънка на същността ти и да я напоят със живителните сокове на дистанцираността от концепциите.

Как се чувстваш в този момент?

Светът ти едва ли ще се нареди от раз, когато го пернеш с цинично-спиритуален жест и  „мантра” от седемдесет и две букви, но това може да е едно добро начало в правилната посока.

ОМ(айната му).

Чели ли сте някога текст без главни букви и препинателни знаци? А имали ли сте интимна връзка без бъдещи ангажименти, без очаквания, без задължения, без ревности, без контрол?

при първите няколко реда срещи вероятно ви е било интересно защото се е случвало нещо различно но много бързо сте осъзнавали колко безсмислено повърхностно занимание всъщност е това дори и в написаното стореното да сте откривали определена стойност наслада и сте започнали да се питате къде са главните букви и неповторимите моменти споделени с най близкия човек къде са запетаите и тръпката от очакването на поредната среща къде са тиретата и топлите ръце които в радост и мъка се протягат широко към вас къде са точките и компромисите които да правите в името на човека който обичате къде са въпросителните удивителните и скобите къде са моментите на важните съвместни решения на непринудената нежност на чувството че можете да преместите и планина когато сте заедно къде са всичките правила за писане и палитрата от емоции които изпитвате когато вървите ръка за ръка по съвместния си житейски път

Дори и да е по-добре да се живее без правила/чувства – когато тях ги няма, живот ли ще е това наистина?